Пиърс О'Махони – ирландецът, който даде бъдеще на български сираци

В самото начало на столичната улица "Свети Георги Софийски" има малко площадче с името "Пиърс О'Махони". По този начин София отдава почит на един от своите благодетели – ирландския филантроп, който идва в България в началото на XX век, за да помогне на деца, останали без родителска грижа след потушаването на  . Той осигурява дом, образование и грижи, или с една дума бъдеще, на над тридесет момчета, а те го наричат с нежност и уважение "татко Пиер".

През есента на 1903 година европейските вестници съобщават за жестокото потушаване на въстанието в Македония и Одринска Тракия – области, които тогава са в Османската империя. Хиляди хора са убити, села са опожарени, а бежанци търсят убежище в съседното Княжество България.

Новините достигат и до Пиърс Чарлз де Лейси О'Махони. Трагедията на далечните Балкани дълбоко го разтърсва и променя посоката на живота му. Роден през 1850 година в Дъблин, той губи баща си, когато е едва на четири месеца. Потомък е на заможно ирландско земевладелско семейство, бивш депутат и привърженик на ирландското самоуправление. Споделя идеите на Уилям Гладстон – британския държавник, защитил българите след потушаването на Априлското въстание от 1876 година.

Заедно със съпругата си Алис Пиърс О'Махони тръгва за Балканите с намерението да създаде дом за деца сираци. В Цариград се среща с българския екзарх Йосиф, който подкрепя начинанието му. Започва да обикаля Пловдив, Пазарджик, Самоков, Дупница и Бургас, където са настанени бежанци. Сред тях издирва деца на възраст между 6 и 12 години, останали без родителска грижа вследствие на трагичните събития около Илинденско-Преображенското въстание.

За бъдещия дом ирландецът купува и ремонтира двуетажна къща на булевард "Македония" в София, в близост до Руски паметник. Софийската община също подкрепя начинанието, като предоставя два съседни парцела за двор, игрище и градина. На 30 март 1904 година сиропиталището е осветено от софийския митрополит Партений. Кръстено е "Свети Патрикий" на покровителя на Ирландия Свети Патрик. По данни на Регионалния исторически музей – София, на откриването Пиърс О'Махони, самият той по вяра протестант, държи прочувствена реч, в която обещава неговите питомци да бъдат възпитавани като истински българи, честни и трудолюбиви граждани, достойни и верни на източноправославната църква личности.

Пиърс и Алис живеят в същата къща, в която се помещава сиропиталището, и участват в ежедневните грижи за момчетата. Децата са записани в различни софийски училища. Допълнително ирландката им преподава английски и френски. В дейността си семейната двойка е подпомагана от директора на сиропиталището Фридрих Пит и милосърдната сестра Маргарет Карбъри. Благородното начинание е подкрепено с дарения и от българската общественост, но основната тежест по издръжката поема О'Махони.

През 1905 година благодетелят построява в Костенец вила "Ирландия", където децата прекарват летата. Година по-късно Алис умира, но О'Махони продължава грижите за момчетата. По време на пребиваването си в България приема и православието.

Той е убеден, че образованието трябва да даде на възпитаниците му професия и възможност да се издържат сами. Подпомага подготовката им за различни професии, а на някои осигурява обучение в чужбина. Спомените на един от тях – Атанас Благов Попфилипов от с. Бачево, Разложко,  записани през 1983 г., се съхраняват в Златния фонд на БНР. Ето какво разказва той за това, как се променя съдбата му след срещата с Пиърс О'Махони:

"Излязох от България или Македония – беше турско през това време – в 1903 година, Илинденското въстание. Един ирландец, благороден човек, направи едно сиропиталище в София и събра 33 сирачета (по официални сведения 32 - бел. ред.). Аз бях едно от тях. Даде ни възможност да учим в основното училище, след това в гимназията. Аз завърших гимназия в 1911 година. И понеже бях доста добър ученик той настояваше – ирландецът, господин О'Махони – да ме вземе в Ирландия и да следвам медицина. В 1912 година аз бях вече студент в Дъблинския университет. След обявяването на Балканската война веднага се върнах в България и влязох в Първи пехотен полк в София… След като войната с Турция свърши, ни изпратиха в Кюстендил. Образуваха с нас нов полк – най-младия набор. Изпратиха ни в Гюешево. Там бяха сърбите. Те … ни блъскаха там с артилерия през всичкото време. Не можехме да напреднем. Чухме, че Румъния навлезе в България, Турция си е взела Одрин и Македония горе-долу изчезна. Пък аз съм истински македонец. Толкова тежко ми стана, та когато ни уволниха, за да продължим да следваме, почти заплаках, като заминах за Ирландия, и не исках вече да се връщам в България. Но нали съм българин – пак се върнах. След много години направих една вила в Предел. В тази вила ние дохождаме всяка година с жената, която е англичанка."

След като завършва медицина, Атанас Попфилипов иска да се прибере в България, но тъй като има английско гражданство, това се оказва сложно. Той продължава професионалния си път в Англия, Кипър, а после в Африка – първоначално в Етиопия, а след това в Кения, където, по негови думи, остава за 47 години и става също така един от четиримата инициатори за създаването на резерватите за диви животни в страната.

Но нека се върнем на историята на Пиърс О'Махони. Част от неговите възпитаници приемат фамилията му и я предават на своите деца. Връзката с него продължава и след като започват самостоятелен живот.

Ирландецът остава в България до 1909 година, но сиропиталището продължава да функционира до 1914-а, когато всички възпитаници имат в ръцете си дипломи за образование. През януари 1915 година българският цар Фердинанд награждава благодетеля с орден "За гражданска заслуга".

Връзката на ирландеца с България не се изчерпва с грижите за осиротелите деца. Той продължава да следи с жив интерес съдбата на страната и се обявява против присъединяването ѝ към Централните сили, начело с Германия и Австро-Унгария. Подкрепя и българските териториални претенции след Междусъюзническата война. А след края на Първата световна война се застъпва за облекчаване на тежките репарации, наложени на България.

Пиърс О'Махони умира в Ирландия през 1930 година. За възраждането на паметта за делото на ирландеца в наши дни  голям принос имат Мария Спасова и Шеймъс Шортал с документалната книга "Пиърс О'Махони – един ирландец в България", издадена през 2002 година. Към тази история се обръща и писателката Бойка Асиова в романа си "Роден на Великден". Изследването и романът насочват вниманието ни към една по-малко позната страна на българската история след въстанието от 1903 година – грижата за оцелелите деца и благородното дело на един ирландец в България.