Автор:
Диана Цанкова
Новина
Росица Николова: В Украйна липсват учители дори по български език
Належащо е държавата да осмисли политиката си за окупираните райони в Украйна, казва дългогодишният преподавател в Приморск
четвъртък 12 ноември 2026 10:55
четвъртък, 12 ноември 2026, 10:55
СНИМКА: Диана Цанкова
Размер на шрифта
Украинско-българският многопрофилен лицей в град Приморск, Запорожка област, се намира на окупираните от Русия територии на Украйна. Базата му, създавана в продължение на много години, е разбита, а ако все пак е оцеляло нещо, се дължи на добрата воля на местните власти. В условията на война учебното заведение съществува единствено онлайн. "Чест и слава на моите колеги, които продължават да му дават възможност да диша", казва Росица Николова, дългогодишен преподавател по български език и литература в лицея.
Украинско-българският многопрофилен лицей в град Приморск
СНИМКА: КЗ Приморський ліцей (архив)
Този частен случай обрисува ситуацията с образователните институции, свързани с българските общности в Украйна. Независимо дали се намират под окупация или териториите попадат под обстрел, учебният процес е силно затруднен.
"Това е Таврия, там съществуваше система от неделни училища – разказва вече бившият учител. – Към лицея и към градското дружество също имаше – едното по програмата "Роден език и култура зад граница", а второто – по друго постановление за създаване на неделни училища в цял свят, работещи по един и същи статут. В момента ситуацията в Украйна е много комплицирана. Едно е Бесарабия в Одеска област, друго е Запорожка област и нещата там трябва да бъдат осмислени по различен начин."
Макар постановление 103 на Министерския съвет да улеснява процеса младежи от историческите диаспори да учат в български университети, това не се отнася за живеещите на завзетите от Русия територии. В тях почти е невъзможно желаещите да продължат своето образование да дойдат в страната ни, защото са задължени да получат руски паспорт.
СНИМКА: Facebook /Rositsa Nikolova
"С тези руски документи няма как поне на този етап нещата да бъдат такива, каквито бяха – казва Росица Николова. – Иначе по 103-то постановление от Украйна, Молдова и другите стари български общности зад граница като тези в Северна Македония, Албания, Косово в България са завършили образованието си много млади хора и сред тях има изключително добри и качествени специалисти. Една от важните и сложни теми е реализацията им на пазара на труда у нас. Най-голямата радост и удовлетворение на учителите, работили с тях, е да ги видят като част от интелектуалния елит на България след време."
По-голяма част от завършилите български университети остават в страната ни. Както и родените в България млади хора, те се сблъскват със сходни проблеми при намирането на работа.
СНИМКА: Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
"Трудна е промяната на статута – от учещ изведнъж да станеш част от работната ръка – заявява Росица Николова. – Най-опасното за нашите деца е ако заради необходимост от средства се окажат в среда, която им дава възможност за прилични заплати. Тогава те изоставят полученото образование и своята професия и на практика хората ги губят. От друга страна, понякога са необходими връзки за работа, за да стъпиш правилно на крака и да тръгнеш. Често давам пример с наша ученичка, завършила японистика, и казвам, че тя принадлежи на извънземния елит не само на България, но и на Европа. Нямам представа как се развива нейната работна съдба, но се надявам, че в Министерството на труда и социалната политика обмислят да работят с тези млади хора от старите български общности. Това би било една изключително добронамерена крачка, за да почувстват те подкрепа."
Една от идеите е да бъдат направени картотеки с имената на бесарабските българи, които учат у нас, за да се види тяхната успеваемост и как биха могли да бъдат полезни като специалисти в различни области. За да се използва техният потенциал и в бъдеще обаче е необходимо да се преодолеят сложни проблеми. В Украйна не просто липсват учители по история, биология, химия, където учениците се сблъскват със сложна терминология, която трябва да владеят на български, за да се справят на приемните изпити, но в най-опасните територии няма преподаватели по български език.
Училище, разрушено по време на руски въздушни удари в Украйна
СНИМКА: Ройтерс
"В Молдова, за наша радост, има хора от България, които са изпратени чрез конкурси – обяснява Росица Николова. – Но тук искам да отворя една скоба, че в продължение на дълги години Министерството на образованието и науката имаше неадекватна политика към преподавателите по български език и литература, музика и фолклор в Украйна, защото ги изпращаше в командировка, вследствие на което те оставаха без стаж и осигуровки в България. С много ходене по мъките успяхме някои неща да ги върнем на местата си, но заради тази обстановка пак няма кандидати. В Кишинев например вече няколко пъти се обявява място за лицея."
Най-належащата мярка, която българската държава трябва да предприеме, е да осмисли политиката си по отношение на окупираните райони в Украйна като Таврия и Крим, където българите са предоставени сами на себе си, категорична е Росица Николова. Тя цитира председателя на българската общност в Крим Иван Абажер, че се опитват да чукат на вратата на България, но ръцете им потъват в отвореното пространство, което, за съжаление, не ги приема.
Иван Абажер
СНИМКА: opcrimea.ru
"И както държавата загърби кримските българи, така ще загърби и българите в Таврия и постепенно ще се стигне до асимилация, защото руски университети има колкото искате, но няма възможност тези деца да учат в България и вече се губят като представители на българското в тези краища – констатира Росица Николова. – Страната ни трябва да направи нещо – не може руският посланик Елеонора Митрофанова да си позволява да казва, че няма интерес към българския език в Запорожка област и Таврия, защото в тези райони няма българи. Няма такова нещо, но обстоятелствата в момента са ужасни и замазването на истината не води до добри резултати."
Росица Николова е готова заедно с колегите си, работили в тези райони, да отидат при Елеонора Митрофанова и лично да й обяснят, че само в Бердянски, Приазовски и Приморски район е имало 38 български села. "Сега, разбира се, съставът им не е същият като в началото на ХХ век – след преселението от Бесарабия през 1861 г., но въпреки това ги има", добавя тя. А на въпроса какво е най-важното, което би искала да изтъкне, отговаря: "Човек, който попадне в тези краища и сред тези хора, оставя там сърцето си. Винаги. За цял живот."
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!