Диригентът и цигулар Дружелюб Янакиев: Истинската българщина е тиха и дълбока

Талантлив българин с рядкото име Дружелюб получи престижно отличие за приноса си към културния живот на Берн. На 17 ноември 2026 г. в театър Nebia в град Бил/Биен официално ще бъдат връчени Музикалните награди на кантон Берн. Те са на стойност 15 000 швейцарски франка, определят се по предложение на кантоналната музикална комисия и са предназначени за професионалисти със значим принос към музикалния живот на региона. Отличията включват и "Coup de cœur" (фаворит на журито) за млад талант, както и пет филмови награди. Дружелюб Янакиев е диригент и цигулар, известен в Европа с иновативни проекти, свързващи различни стилове и поколения. Наградата за 2026-а е признание за работата му, с която обогатява швейцарската музикална сцена, съчетавайки класическа музика с популярни съвременни жанрове и други изкуства.

Дружелюб е роден в София, в семейство на музиканти. След като завършва Музикалното училище в столицата е приет със специалност цигулка в Музикалната академия. Получава възможност за обучение в Швейцария и в средата на 90-те години заминава за Берн. Завършва Висшето училище за музика и театър в Берн с две дипломи по цигулка – концертна и солистична, а в Университета на изкуствата в Цюрих се дипломира с отличие като симфоничен и оперен диригент в класа на прочутия професор Йоханес Шлефли. Янакиев дирижира предимно в Швейцария и Германия, работил е с водещи симфонични и камерни състави от Берн, Базел, Цюрих и Женева. Като цигулар е бил солист на Софийската филхармония, почти всички български оркестри и ансамбли в Швейцария и Аржентина. С престижния струнен състав Festival Strings Lucerne е концертирал на няколко континента заедно с водещи световни солисти като Миша Майски, Даниил Трифонов, Елен Гримо, Рудолф Бухбиндер.

От 2008 г. той е диригент и главен художествен ръководител на симфоничния оркестър Variaton Projektorchester в Берн. Работил е с водещи швейцарски джаз и рок музиканти, както и с "кавалджията на света" Теодосий Спасов. Характерно за Дружелюб Янакиев е да съчетава дейностите на диригент и цигулар по време на концертите. Създаването на нови, нестандартни музикални идеи е водеща линия в творческия му път.

В специално интервю за Радио България Дружелюб подробно представя работата си. От четирите оркестъра, които ръководи, най-важен е Variaton Projektorchester в Берн – голям симфоничен състав, в който свирят както професионалисти, така и студенти и аматьори на високо ниво. Проектът е създаден с идея да се изпробват нови формати и начини на представяне и комбиниране на класическата музика.

"Всеки проект е някакво съвкупление на различни изкуства и различни музикални стилове. Работим с абсолютно всички възможни изкуства. Последният проект беше със светлинен дизайн и проекции. Преди това заедно с един художник свирихме "Животът на героя" от Рихард Щраус. Тъй като това е симфонична поема, която се състои от шест различни картини, този художник по време на концертите на живо рисуваше картини към различните части, които се проектираха в залата с танц. Много работим и с текстове. В Швейцария е популярно така нареченото изкуство Poetry Slam (състезателно арт събитие, в което поети представят свои творби пред публика на живо и жури – бел. авт.). Не знам дали това го има в България, но тук е един вид поезия, игра с езика, игра с думи, много често се импровизира. Тъй че общо взето аз много обичам да смесвам – обичам  много различни изкуства и обичам да ги смесвам, да изпробвам. Понякога се чувствам като готвач, който търси нови ястия". 

Някои от начинанията на Дружелюб изглеждат доста ексцентрично – например съчетаването на рок група със симфониите на Малер. Но той твърди, че не търси подобен ефект: "Въобще не ми е цел да съм ексцентричен. Аз не правя това, за да правя впечатление, че съм по-различен. Просто ме интересува самата смесица. Някои проекти са много интимни и въобще не става дума за ексцентричност, а за това да се създаде някаква по-специална атмосфера... Това, което се получава е, че като смесваме тези изкуства и публиката се смесва… Следващият ни проект е "Пролетно тайнство" на Стравински, което съчетаваме с една прогресив метъл група… А пък за рок групата с Малер – аз винаги търся къде има някакви паралели, къде има нещо свързващо, защото и един готвач като смесва нестандартни неща, все пак трябва да има нещо, което обединява вкусовете. Тази рок група е много интересна, създадена на основата на много стари швейцарски фолклорни песни. Швейцарският и австрийският фолклор звучат доста подобно, а в музиката на Малер има много заемки от фолклорни песни. Тази рок група (името ѝ е Kummerbuben), е започнала своето развитие като са търсили стари фолклорни песни и са ги пресъздавали с по-модерно, рок звучене. Намерих много интересни паралели в генетиката на тази музика и в генетиката на Малер".

Дружелюб с увлечение разказва и за швейцарската прогресив група, с която ще прави "Пролетно тайнство" на Стравински – Sonorous Dynamo: "Сърцето на групата – китарист и вокал, той е всъщност един от най-добрите виолончелисти в Швейцария, преподава Консерваторията в Берн. Класически музикант, който обича хевиметъл и прогресив метъл. Всъщност става дума за много сложна музика с много комплексни ритми и аранжименти и в това намирам общо със Стравински… Всъщност Стравински е бил "прогресив класик" в началото на ХХ век".

Дружелюб разсъждава и върху темата за импровизацията – неизбежна част от проекти като неговите: "За мен най-добрата импровизация е тази, която е много добре подготвена. Обаче в сюблимния момент, когато човек импровизира, той се отваря и оставя пространство за нещо, което да се случи на мига". После разказва неповторимо изживяване на сцената с Теодосий Спасов и споделя: "Моментът, в който ние сме на сцената, публиката е там, той е по някакъв начин уникален… Всеки път е различно. Зависи от нас, но и от публиката, която е тази вечер там – това са хора, енергии, които човек усеща и те предизвикват други идеи, други състояния… Моментът на излизането на сцена е един и същ, но всъщност е и различен и това е нещо, което търся в моите проекти – много добре обмислената импровизация, но да има и пространство за нещо, което да се случи един път и да отмине".

Сред най-важните ментори в живота си Янакиев отбелязва своя учител по цигулка – изтъкнатия български музикант Йосиф Радионов, прочут педагог и дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония, който го взима в класа си още от музикалното училище и продължават в Академията в София: "Той е не само учител, но личност, която ме е оформила като музикант и като човек. Друг много важен педагог за мен беше Венцислав Николов – виолончелист,  камерен музикант и диригент. Всъщност благодарение на него успях да дойда в Швейцария". Освен двамата големи музиканти – учители от България, Янакиев говори и за Йоханес Шлефли, преподавател на най-успешната българка на световния диригентски пулт днес – Деляна Лазарова: "Йоханес Шлефли е учителят на много хора, които в момента правят невероятна кариера. В момента е един от най-уважаваните професори по дирижирaне – на световно ниво. Преподава в Европа, в Америка, често е и в България за курсове по дирижиране. За мен той е един от най-важните учители, защото при него учих осем години. За един цигулар да започне да дирижира всъщност е много труден преход и той с много търпение много ми помогна…".

Трудно ли е за един българин да живее и да работи в Швейцария?

"Когато дойдох в Швейцария самата политическа ситуация беше много по-различна. Тогава България още не беше в Европейската общност, проблемите бяха по-скоро организационни, административни, но те се решават. Аз мога да кажа, че особено в Швейцария, като музикант, много ми е помогнало това, че идвам от България. В онези времена всички казваха: "Олеле, българи в Европа! Гастарбайтери, крадат… престъпници!… ". В Швейцария нямаше подобно нещо. Мисля, че тези гастарбайтери бяха по-скоро в Германия, в Австрия. Така че аз в Швейцария почти не съм имал негативно изживяване... Швейцарците си знаят – те правят часовници, банки, шоколади. Всичко, което е свързано с точна наука, с дисциплина, качество – те го могат. Но самите те не се усещат като народ, който много е дал на изкуството – то си е вярно... Спомням си, като дойдох в Швейцария, те казваха: "А, той е българин. Е, там са музикантите, оттам идват!".

"Беше време, в което много музиканти от Източна Европа се преселиха на Запад. Ние имахме много добра система на обучение, всички бяха на много високо ниво и всъщност мога да кажа, че на мен като музикант много ми е помогнало в Швейцария, че съм българин, защото съм по-различен, с друга енергия. За един музикант е благоприятно, когато си по-различен… Имахме желязна подготовка – инструменталната ни школа, музикалното училище, цялата теоретична подготовка. Това е нещо от миналото, което беше много добро. Не знам как е сега, дали са успели да го съхранят, но всъщност аз като погледна всичките мои съученици приятели – ами че те са в цяла Европа и цял свят. В най-добрите оркестри имаме концертмайстори и солисти на водещи места… Това е нещо, което трябва да осъзнаваме и тук това се оценява. Разбира се има ред неща, които човек трябва да научи, просто за да може въобще да оживее в ситуацията тук. Аз трябваше да се науча преди всичко на дисциплина, точност и ред, но в крайна сметка си дадох труд. Трябваше да се адаптирам по някакъв начин, защото животът в Швейцария и в България е много различен. Поне беше, сега имам чувството, че България лека полека също започва да се променя. Но когато аз дойдох тук, това бяха две различни планети, чувствах се като марсианец в началото…".

Коментираме и рядкото и много атрактивно име Дружелюб, което самият музикант като дете никак не е харесвал, но днес е на друго мнение. Споделя, че винаги при запознанство с чужденци това име действа "като един акцент, "сфорцато", реакцията в началото е много шокираща… "Казвам пак – Дружелюб, те малко го преиначават, но интересното е, че това име някак си остава. Изпъква и явно им харесва, защото ми се е случвало да срещам хора, които не съм виждал 15-20 години, а те: "Ей, Дружелюбе!", значи помнят името… Тъй че, мога да кажа като музикант – всъщност името ми върши много добра работа, защото който веднъж го е научил, му остава… нямам нужда от псевдоним".

На финала питам музиканта с красивото и приветливо име – има ли някакво дружелюбно пожелание към всички българи, у нас и по света.

"Човек има различни теми, които го интересуват. В момента от чисто музикална гледна точка много ме интересува Средновековието. Чета много, слушам средновековна музика, информирам се за обществото, за развитието, политиката в това време. И започвам да си давам сметка всъщност колко дълго време ни има нас, българите. Наистина, като види човек колко различни империи са се преборили една с друга… а нас някак си много от отдавна ни е имало и все още ни има, въпреки всичките несгоди, всичките трудности в цялата ни история. Имам чувството, че има нещо в българщината. Но българщина не в смисъл на гордост – горд съм, че съм българин, а по-скоро според мен тази духовност...".

"Това, което мога да кажа, когато общувам с българи по света – в един момент човек усеща духовна дълбочина. Ние – искаме или не искаме, си ги носим тези вече хиляди години история. Но това според мен в никакъв случай не е повод за гордост, а по-скоро за щастие, за доволност. Просто е достатъчно човек да го осъзнае, да го знае и да не се парадира. В днешно време наблюдавам много хора, които използват българщината за някакви други цели. Това не е тази българщина, която аз смятам за истинска. Истинската българщина – тя е тиха, дълбока. Ако можем да я усетим, към нея да се обърнем, да не парадираме, а просто да си го знаем и да сме щастливи, че сме българи. И да знаем, че има и много други, които също имат много добри качества. Не обичам гордостта! Гордостта – тя работи много "с лакти". Може би това го научих в Швейцария – човек да се приема, да се уважава и да е просто щастлив, че е. Това е вече страшно много. И, разбира се, да се грижим за духа преди всичко. Защото тялото идва и си заминава. Духът е нещо, което е. И ние имаме възможността, докато сме живи, да го използваме, да му се радваме...".