По съседски: Събития с балкански адрес

петък, 13 ноември 2026, 12:26

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич

СНИМКА: croatiaweek.com

Размер на шрифта


Хърватското правителство обвини президента, че лъже за помощта за Украйна

Президентът на Хърватия Зоран Миланович умишлено разпространява фалшиви наративи за въвличане на Хърватия във войната в Украйна. Така изолира и подкопава хърватската армия и пречи за нейното развитие, заяви министърът на отбраната Иван Анушич, предава hina.hr.

Преди това Миланович писмено разкритикува премиера Андрей Пленкович, защото пред парламента е изразил тревога, че Хърватия не участва в мисията на НАТО за предоставяне на помощ за сигурност и обучение на Украйна (NSATU) и в мисията на ЕС за военна помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM). Пленкович обвини за това Миланович и лявата опозиция.

Анушич подчертава, че забраните лишават хърватската армия от обмен на знания и опит с украинските военни, които според министъра след пет години отбрана срещу руската агресия са най-добре обучените и най-опитните в света.

Камион, движещ се по един от алтернативните пътища

Камион, движещ се по един от алтернативните пътища

СНИМКА: evropaelire.org

Границата между Сърбия и Косово остава разграден двор за контрабанда

Над 60 незаконни пътища между Косово и Сърбия остават проходими след нападението на сръбски паравоенни в косовското село Банска през 2023 г. Те се използват за контрабанда на стоки, показва анализ на evropaelire.org.

По данни на косовската полиция десетки алтернативни маршрути в северната част на Косово остават проходими и днес. През тях се внасят незаконно строителни материали, храни, напитки, плодове, зеленчуци, месо, цигари, дрехи, бижута, парфюми, електроуреди и фармацевтични продукти, като се заобикалят официалните гранични пунктове и митнически такси.

Експертът Ментор Врайоли отбелязва пред rferl.org/Kosovo, че дългосрочното намаляване на рисковете от незаконните маршрути в Северно Косово, е свързано пряко и с нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия.

По съседски: Събития с балкански адрес

СНИМКА: ziare.com

Румъния ще завърши 2026 г. с 200 км нови магистрали и скоростни пътища

Близо 200 км магистрали и скоростни пътища ще бъдат въведени в експлоатация в Румъния тази година, съобщи министърът на транспорта и инфраструктурата Овидиу Попа, цитиран от ziare.com. Ще бъдат пуснати 10 км от автомагистрала А0, която е външен автомагистрален ринг  на столицата. От А0 са отворени за движение 83 от общо 100,8 км. Планирано е отварянето на 56 км от автомагистрала А3 - "Трансилвания", която свързва Букурещ и границата с Унгария при Борш през градовете Плоещ и Орадя. Предвижда се и свързването на Бакъу и Пашкани с 49 км от автомагистрала А7 –"Молдова", която завършва на румънско-молдовската граница. В плановете за тази година е включен и скоростният път Браила-Галац в югоизточната част на страната, съобщи министърът.

Към момента Румъния разполага с 1487 км автомагистрали и скоростни пътища.

Проучвателният кораб "Abeille Marengo"

Проучвателният кораб "Abeille Marengo"

СНИМКА: ekathimerini.com

Гърция и Турция отново спорят за икономическата зона в Средиземно море

Гърция отхвърли като "нищожен и невалиден" навигационен телекс (НАВТЕКС) от Турция, разрешаващ на френския кораб Abeille Marengo проучване на морското дъно между Кипър и остров Крит. Той ще проучва трасето за "Големия морски интерконектор", който ще свърже енергийните системи на ЕС и Израел, предаде БТА.

В контра-НАВТЕКС Гърция заяви, че координатите в турското съобщение, влизат в нейната изключителна икономическа зона.

Атина и Анкара спорят за юрисдикцията в Средиземно море. За Турция гръцките острови не пораждат право на изключителна икономическа зона. Анкара претендира за права върху акватория чак до египетския и либийския континентален шелф. Според Гърция по Конвенцията на ООН за морско право нейните острови ѝ предоставят изключителна икономическа зона чак до турския бряг.

По съседски: Събития с балкански адрес

СНИМКА: giz.de

Албания съживява за туризъм стари жилищни кули

В Албания започна туристически проект за възстановяване на традиционни каменни жилищни кули и превръщането им в къщи за гости. Страната цели да привлече пътешественици в отдалечени селски райони – до голяма степен незасегнати от масовия туризъм – като същевременно съхрани древните традиции на гостоприемство, съобщава theguardian.com.

Маршрутът, разработен от Албанската асоциация по агротуризъм, е известен като "Пътят на кулите". Той преминава през по-малко познати региони в Североизточна Албания като Мирдита, Мат, Булкиза и Дебър. Пешеходният маршрут от 160 км се изминава с водач за 9 дни и съчетава традиционни села, високопланински равнини, гори и речни долини. Планове включват също разработване на маршрути за колоездачи и екскурзии с джипове.

 

Съставил: Иво Иванов

По публикацията работи: Иван Петров

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!