По релсите на историята: как се ражда първата българска железница

Идеята да се строят железопътни линии на Балканите се ражда по време на Кримската война (1852-1856 г.) Една от главните снабдителни бази на западните съюзници сражаващи се срещу Русия е пристанище Варна. Основните товари там идвали по Дунав от Централна Европа. Отначало предприемачите предвиждали прокопаването на плавателни канали от Русе до Варна и от Черна вода до Кюстенджа. Но един решаващ епизод от Кримската война преобръща плановете.

Обсадените руски войски в град Севастопол гладували и изпитвали нужда от боеприпаси. Но струпаните на север в полуострова руски обози не можели да преодолеят калта. Същата участ имали и обсаждащите. Техните кораби били претъпкани с храни и оръжия, но те също не могли да стигнат от брега до позициите на французи, англичани, турци и пиемонтци. В крайна сметка изходът на битката и после на войната е решен от прокарването на няколко километрова железопътна линия. Обсаждащите получили всичко нужно за победата и Русия капитулирала.

Вместо плавателни канали, които през летните месеци ще страдат от маловодие, а през зимата ще замръзват, султанът издал през 1857 г. концесия за строежа на линиите Черна вода – Кюстенджа и Русе – Варна. Първата обслужвала търговията по Долен Дунав, Бесарабия и Галац, а втората скъсявала с няколко дни пътуването между Лондон и Истанбул. 

На 4 октомври 1860 г е пусната в експлоатация първата 64 километрова железопътна линия в българските земи Черна вода – Кюстенджа, която днес е в Румъния. Това е и първата железница, построена в пределите на тогавашната Османска империя.

За осъществяването на линията Русе – Варна си съперничали английски и френски компании. Дори шуменски търговци се осмелили да искат строежа на линията, но за българите била отредена ролята само на работна ръка и подизпълнители в доставките на трупи и камъни. Всички необходими инструменти и машини са внесени от Англия.

През 1863 г. английската фирма "Уйлям Гладстон и братя Бъркли", които вече са изградили линията Черна вода – Кюстенджа под названието "Русе-Варненска железопътна компания" получили правото за строеж и експлоатация на железницата за срок от 99 години. На 21 май 1864 г. е направена първата копка на строежа в Русе. Две години по-късно линията в основни линии е прокарана, но все още има недовършени участъци. Възприеманият като реформатор управител на Дунавския вилает Ахмед Мидхат паша бърза да се отчете пред султан Абдул Азис и на 7 ноември 1866 г. минал с влака от Русе до Варна без прехвърляне на кон или каруца и обявил линията за открита. Но след това редица участъци по трасето от 224 км са довършвани допълнително.

Английските инженери, ръководени единствено от интересите на компанията, прокарали релсите в права посока с малко мостове и минимални завои и изкопни дейности. В резултат дори стратегическият град Шумен останал на 20 км встрани от релсовия път при Каспичан.

През 1873 г. концесията на линията е джиросана от османското правителство на дружеството "Източни железници" (Chemins de fer Orientaux), собственост на австро-унгарския барон дьо Морис фон Хирш. Високата порта оставала да дължи близо 2 млн. паунда на британската компания. След Освобождението(1878 г.) по Берлинския договор Княжество България поело и този османски дълг. След сложни преговори британците получили през 1888 г. от България 44 500 000 златни лева компенсация. Цената била 4 пъти по-висока от реалната. При годишен бюджет на държавата тогава от 42 млн. лева, за да покрие дълга България сключила своя първи заем от Англия и заедно с лихвите изплатила през времето над 52 млн. златни лева.

Но не парите били най-важни тогава. Първата жп линия в Англия от Ливърпул до Манчестър е прокарана през 1825 г. Във Франция влакът тръгва през 1832 г., в Германия през 1835 г. В средата на 19-и век в Европа има над 23 000 км релсови пътища. След освобождението на България през 1878 г. при 1100 км железопътни линии в Османската империя 1000 от тях остават в Княжество България и Източна Румелия. Железницата по онова време не само свързвала Европа с Ориента, не просто улеснявала търговията, но носела също цивилизация и модерност. Не е случайно, че много от българските революционери и борци за свобода са били служители именно в железниците, или са работили за тях.