вторник 17 ноември 2026 10:25
вторник, 17 ноември 2026, 10:25
СНИМКА: Pexels
Размер на шрифта
Слушалки с кабел, грамофони и грамофонни
плочи, лентови фотоапарати – все предмети, които си мислехме, че сме
оставили в миналото. Все повече хора, особено сред младите, се завръщат към
"класиките" в стремежа си да забавят забързаното ежедневие и да се изключат поне за малко от
света, в който всеки е свързан с всеки, навсякъде и по всяко време.
Парадоксално обаче, докато младите хора все по-често търсят спасение от
екраните в аналоговия
свят, тенденцията в образованието е обратната. Вместо от учебници учениците учат уроците си от
таблети и компютри. Изпитването пред черната дъска се е превърнало в изпитване пред
интерактивната дъска. Знанието вече се намира не между кориците, а в дигиталната раница. И
това не изглежда като процес, който е приключил или ще приключи скоро.
СНИМКА: Даная Красимирова и Йоана Аврамова
Културолози,
литератори и специалисти в областта на образованието от Норвегия, Нидерландия, Гърция и България се срещнаха в края на октомври в клуб "Перото" в София по повод форума "Бъдеще 2.0: Науката зад четенето", за да
обсъдят какво е бъдещето на четенето и дали развитието на образованието трябва да продължи в
същата посока.
Екип на Радио България разговаря по темата
с един от лекторите на събитието – проф. Ан Манген от Националния
център по образование и изследвания на четенето в Университета в Ставангер, Норвегия. Ан
Манген разгледа темата "Четене срещу течението: задълбоченото четене в
епохата на разсейването". Защо четенето на хартия е
толкова важно дори в дигиталната епоха?
Проф. Ан Манген
СНИМКА: Даная Красимирова и Йоана Аврамова
"Защото четенето на хартия е основата и за едни добри дигитални четивни умения. Да можеш да четеш текстове е основополагащо за критичното мислене, за когнитивните функции, за въображението и креативността. А способността да четем дълги, линейни текстове се тренира най-добре чрез четене на хартия."
Професор Манген пояснява, че са проведени множество експерименти, за да се установи дали в действителност е по-добре да четем на хартия, или това е само мит. Научно е доказано, казва тя, че когато четат хартиени книги, списания или вестници, хората вникват по-добре в текста.
СНИМКА: Pexels
"Сигурни сме в това благодарение на експериментите за сравняване на възприятието при двата носителя. При опитите се чете един и същ текст на хартия и на екран, като след това се прави съпоставка между нивото на разбиране на текста. Резултатите са ясни – екранът не предполага дълбоко вникване в прочетеното."
Четенето е сложен когнитивен процес, който не ни е генетично заложен. Изисква усилия, за да го усвоим, и още повече усилия, за да преминем отвъд механичното четене към четенето с разбиране и проникване в смисъла на текста. На въпроса какво място имат аудио книгите в разговора за бъдещето на четенето проф. Манген отговаря:
СНИМКА: Pexels
"Когато слушаме аудиокнига, да, ние можем да спрем или да забавим темпото на записа, можем да се върнем назад, но ние не го правим толкова често, защото ни е по-трудно! Също, има огромна разлика между това да имаш текста пред себе си – той е статичен, няма да избяга, няма да мръдне – и това просто да го слушаш."
Относно ретро увлечението сред младите хора и по-специално модата да се четат физически книги, Ан Манген проявява лек скептицизъм. Според нея тези тенденции, макар и похвални, не биха се отразили значително върху общата картина: "Предполагам, че това е част от историята на културата – да се появяват такива контрадвижения", казва изследователят. Въпросът е колко влиятелни биха били върху читателските практики. Защото днес надпреварата за нашето внимание, за нашето време е по-яростна от всякога. Това е големият парадокс при технологиите, особено на дигиталните такива. Обещанието е, че чрез тях ще бъдем по-ефективни, ще можем да правим много неща едновременно и ще си освободим време за развлечения, но в същото време никога не сме били по-стресирани!
СНИМКА: Pixabay
Сред основните послания на форума в София беше необходимостта да се съхрани задълбоченото четене като средство за развитие на критичното мислене, въображението и способността за концентрация.
Изглежда, че връщането към миналото може да се окаже правилният подход към четенето. Хартиени книги, бавно четене и аналогов живот. Те ни позволяват да натиснем "пауза" в неспирния поток от информация, да останем за малко насаме с мислите си, да потънем в света на автора и да си дадем време да осмислим прочетеното. Именно в това до голяма степен се крие удоволствието от хубавата книга.
По публикацията работи: Марта Рос
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!