Новина
Везаната карта на Баничан – живата памет на едно село в Югозападна България
сряда 18 ноември 2026 12:40
сряда, 18 ноември 2026, 12:40
СНИМКА: geograf.bg
Размер на шрифта
Българската шевица е езикът на българската традиция, изразен чрез цветове, форми и символи. Всеки мотив, цвят и геометрична фигура в бродираната ни символика носи послание, свързано с природата, живота, плодородието, здравето и връзката на човека със света. Шевиците ни имат и изключително богато регионално разнообразие като в различните области те се различават както по цветове и орнаменти, така и по характерните места, на които се извезват по дрехите на българите. В миналото те са били своеобразен визуален код за произхода на човека. През първата половина на миналия век българският етнограф Христо Вакарелски разглежда и систематизира най-обстойно българските народни шевици в своя труд "Етнография на България", както и в албума "Българско народно изкуство" като разграничава над 20 регионални разновидности на българските шевици.
А в едно малко селце в Югозападна България, близо до град Гоце Делчев, с по-малко от 500 жители (към 2025 година), група жени продължават да се вълнуват и да показват красотата на бродирания език на предците си.
СНИМКА: Facebook/ Румяна Джибова
Преди 10 години, везбарките Христина Катранджиева, Таня Качарова и Румяна Джибова от Баничан решават да създадат уникално творение – везана карта на родното им село, сгушено между планините Пирин и Родопите. Всичко се случва в Международната година на картата (International Map Year), която се провежда в периода август 2015 – декември 2016 г. с подкрепата на Организацията на обединените нации (ООН), а най-голямото желание за дамите и 11-годишната тогава Христина е съхраняването и предаването на паметта на родния край.
Румяна Джибова
СНИМКА: Facebook/ Румяна Джибова
"По това време, преди 10 години, кандидатствахме към донорска организация и след като бяхме открили деветте модела чорапи, 16-те шевици по престилките и пещемалите (традиционна тънка кърпа от памук или лен) на Баничан, беше предизвикателство за мен да открия шевиците които са бродирали на ризите, на кошулите (дългите ризи под носията) на жените, защото при нас изключително уникален е женският костюм. Това беше наистина едно предизвикателство, защото когато аз залагах идейния проект, просто реших да заложа на познатите шевици, а картата да я направим с големина 70 на 100 см. И си казах, че ще сложим това, с което разполагаме и то ще ни стигне. Идеята ни беше в тази карта да включим всички символи, които отличават Баничан от всяко едно населено място", споделя Румяна Джибова, секретар на Народно читалище "Изгрев 1930" всело Баничан, пред БНР Благоевград.
СНИМКА: Facebook/ Румяна Джибова
Познатите до онзи момент на жените шевици се оказали далеч от достатъчни, за да запълнят картата. Румяна Джибова признава днес, че намирането на нови е било трудно, защото в миналото е имало обичай, жената да си тръгва от този свят с най-хубавите си дрехи и така много от бродериите започват да се губят. Но всичко си е дошло с времето и упоритостта да се запълнят "белите петна" по картата от бродирана история на село Баничан, казва ни тя. Трудът на трите е бил денонощен, защото е трябвало освен да се бродира, да се намират всеки ден нови и нови шевици. Любопитен е фактът, че откриват такива дори на снимки от колекцията на Британската библиотека, които Румяна Джибова вижда случайно и веднага разпознава орнаментите от своя край.
СНИМКА: Facebook/ Румяна Джибова
Днес на везаната карта могат да се видят 23 уникални и характерни за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. "Те са от ризата на баничанката, от ръкавите и пазвата" обяснява ни Румяна. Поставените са и характерните символи на населеното място – старите черкви, които в селото са най-много на глава от населението в цялата страна, баничанският воден лук – уникален за мястото сорт, минералните извори и двете реки, плетените чорапи и занаятите. И разбира се – щъркелите. Не случайно село Баничан е известно като "селото на щъркелите" заради изключително големия брой птици и гнезда, които го избират за свой дом всяка пролет. "Преди десет години имаше 12 гнезда, а сега те са повече от 27" – казва с гордост Румяна Джибова.
Тя припомня, че в Международната година на картата чрез Българската картографска асоциация уникалната българска карта е била качена на сайта на Международната картографска асоциация и по свой начин е разказала на целия свят за любовта на хората към родното им място и към неговите символи. "Тази карта наистина обиколи света и продължава да го обикаля" – отбелязва българката:
СНИМКА: Facebook/ Румяна Джибова
"Един за специализиран френски картографски сайт беше отделил изключително голямо място за тази карта. Тя продължава да обикаля всички точки на света и привлича гости от страната и от чужбина, които до ден днешен идват, за да я видят и да се докоснат на живо до нея. Аз се радвам и че картата успя не само да възкреси тези шевици, но успя да възкреси онова чувство на баничанката, нейния стремеж към красота, към духовното издигане. Защото след появата на картата много хора започнаха отново да си бродират ризи – бабите на своите внучки, майките на дъщерите си. Това за мен е огромно постижение и нещото, с което се гордея най-много. След като завършихме картата през 2016 година аз лично успях да открия и пресъздам още поне десет различни шевици от нашия край и това е изключително огромно богатство за нас."
Везаната карта на село Баничан се намира в местното читалище и е гордост за всички жители. Хората твърдят, че благодарение на нея е възроден интересът към бродирането и старите баничански шевици, част от местната памет, история и обичаи.
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!