В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Бели и Малки Лом – са изваяли суров скален пейзаж със скрити пещери и тихи долини, където ехтят само птичи песни. В тези каньони през вековете са се заселвали хора, оставили загадъчни следи – десетки скални манастири, килии и църкви, притихнали далеч от хорските очи в най-потайните кътчета на Поломието. Освен известните Ивановски скални църкви и Басарбовския манастир районът крие и много други обители, достъпни по стръмни пътеки. На други места, като при манастирския комплекс край село Беляново, попадаме на килии, които са били издълбани на 35 метра височина и се губят зад скални стени. Евгени Георгиев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе от години изучава тези скални съкровища и разкрива тайните им.
"Благодарение на това, че има доброволчески инициативи за поддържане на проходимостта в долината, туристите могат да достигнат до много интересни обекти – казва ни Евгени Георгиев. – Такъв пример е големият Нисовски манастир по река Малки Лом, на около шест километра от село Нисово, откъдето тръгва чудесен преход до скалния манастир. По пътя се минава край Малкия Нисовски манастир – вероятно част от по-голям скален център. Изградена е т.нар. Виа Ферата (система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която дава достъп до труднодостъпни скални терени– бел. ред.), по която, с водач и екипировка, може да се достигне до добре запазен храм без стенописи, но с отлично съхранени абсида и олтар.
След 10 – 15 минути се стига до основната част на големия Нисовски манастир, с възможност за изкачване по старите монашески стълби до главната църква. Нагоре по Бели Лом се намира и Калугерицата – скален храм с добре запазена олтарна част, множество килии, стенописи и надпис с името Испор – народностната форма на името на хан Аспарух. Близо до устието на Черни Лом пък е скалният манастир Грамовец, с удобна пътека, парапети и една от най-просторните скални църкви с куполен таван – рядкост за този тип храмове."
Стенописите на скалната църква Москов дол са от IV век
СНИМКА: Венета Николова
Около Средновековния град Червен се намира сложен манастирски комплекс – истинска "плетеница" от обители, вкопани високо в скалите, научаваме от Георгиев. Сред тях е т.нар. "Москов дол" с църква и стенописи от втората половина на XIV в., както и кръстените от местните хора "Голям рай манастир", "Малък рай манастир", "Кошута", "Манастир църква", "Червенски манастир" и др. Смята се, че тук е съществувала лавра. Комплексът свидетелства за силно организиран монашески живот през Второто българско царство (1185 – 1396).
Евгени Георгиев отбелязва, че хронологията при скалните обители трудно може да се определи заради липсата на културен пласт, тъй като са изсечени директно в скалата, което затруднява датирането.
Поломието и близките територии са приютили десетки монашески обители, изваяни в високо в скалите
СНИМКА: Венета Николова
"Най-общо може да кажем, че появата на тези обители вероятно е по времето на късната античност IV-VI в., но са поетапно и многократно преизползвани, или поне някои от тях. Със 100% сигурност знаем, че има използване на скални манастири още по време на Първото българско царство (881-1018 г.). Но големият апогей е при Второто българско царство, вероятно и заради царската подкрепа. Ивановският манастир е основан с щедрото дарение на цар Иван Асен II. Много от графитите, в т.ч. и датировката на стенописите показват, че точно от този период са голяма част от скалните манастири, или поне са били преизползвани през този период. Исихазмът като официално течение е от 14-и век, но този тип монашеско живеене в изолация съществува още от ранното християнство – практика, към която в по-късни епохи отдадени монаси са се стремили да се върнат. Така че един латентен протоисихазъм е присъствал и преди неговото официално разпространение у нас. Основателят на исихазма в България, свети Теодосий Търновски, несъмнено е пребивавал в Долината на Ломовете, има сведения за това" – каза в заключение Евгени Георгиев. Вижте още: