Шест поколения българи пазят паметта за загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на времето. С годините, и според политическите нагласи, външни влияния и пристрастия, тълкуванията се отклоняват от причинно-следствената хронология. Някои факти удобно се премълчават, за да "не дразнят" определени фигури. Паметниците обаче остават верни на действителността, като неумолими свидетели.

Те са над 400, като една част от тях обозначават центрове на военните действия, като Шипка например. Други са изградени на лобните места на загиналите. Не са малко и монументите, издигнати от българското правителство и гражданите в знак на признателност, като най-ярък пример е паметникът на Цар Освободител в сърцето на София.

Именно тази грижа към паметта на загиналите през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. привлича вниманието на историците Светлана и Герман Шакарбиеви, които са впечатлени от безупречната поддръжка в продължение на 147 години.

"Не можахме да повярваме, че е възможно – разказва Герман Шакарбиев в интервю за Радио България. – Зададохме си въпроса кой съхранява тези паметници. Всеки път се удивяваме, когато се срещаме с тези хора. В действителност те са от различни прослойки на обществото. Сред тях има пенсионери, лесовъди, ловци, лекари, инженери, бизнесмени."

Докато обикалят страната ни, проучвайки паметниците, Светлана и Герман Шакарбиеви решават да направят изложбата "Хора и паметници", в знак на благодарност към шестте поколения българи, които съхраняват паметта за Руско-турската война от 1877-1878г. Със собствени средства те изработват 12 табла, които разказват историята на паметниците и хората. За изследователската работа и организирането на изложбата в големите български градове им помагат епископ Поликарп и фондация "Дометиан митрополит Видински" в лицето на Юлия Таран. Правят и два документални филма, а тази година събират изследователската си работа в двуезичното издание "Хора и паметници" с подробни описания на събитията.

"Историята в тези трудни времена често е предмет на фалшификации – казва Светлана. – Мнозина се опитват да променят обективните факти от историята, а паметниците са артефакти. Всеки един от тях има собствена история и хората, които се грижат за тях, съхраняват обективната история. Именно това отношение на българите към паметниците е достойно за дълбоко уважение. Те съхраняват паметта за чуждестранните войници, загинали на бойното поле и това трябва да бъде отбелязано. Когато се опитваме да говорим на по-високо ниво ни се казва, че времената са трудни, отношенията са сложни и не е моментът да се поставят паметни знаци. Затова насочихме усилията ни да говорим за руско-българските отношения, които са основани на обективната история и каквито и да са политическите катаклизми, не трябва да допускаме те да пострадат."

В този смисъл, Герман и Светлана осъзнават колко важна е ролята на хората, които поддържат паметниците и не пропускат да им благодарят. С някои от тях стават и приятели. Сред пазителите на паметниците е Лилко Георгиев от Етрополе, председател на ловната дружинка в село Бойквец:

"В нашия район имаме пет паметника от Руско-турската освободителна война – разказва Лилко пред Радио България. - Ние сме се наели да ги почистваме и поддържаме, защото сме българи, идва ни някак отвътре. Хора са загивали, признателни сме им. В нашия район населението много е помагало на руските войници по време на извозването на оръдията през Балкана (Златишкият проход- бел.фред.). В тежките зимни условия около 800 души от Етрополе и околностите проправяли пъртини в дълбоките преспи, откопавали затрупаните оръдия, затова искаме да се помни. Който не си съхранява историята – не е народ!"

Затова Лилко и неговите съмишленици предават историята на децата си такава, каквато са я научили от дедите си, издигнали паметниците.

По време на войната, едни от най-тежките сражения се водят край Стара Загора, където българското опълчение самоотвержено воюва за свободата си, редом с руските войни. Днес за паметниците в града и околностите се грижат младежите от Родолюбиво движение "Иван Вазов" – Родина.

"Движението ни е създадено, за да опазва историческата памет на българина – отбелязва Станимир Петров. – Неслучайно за патрон е избран патриархът на българската литература "Иван Вазов", който съвсем ясно е дефинирал представите ни за българщината и българската нация, веднага след Освобождението от турска иго. Като хора, които се интересуват от политика, сме разбрали, че историята е изключително важна за развитието на политиката и формирането на нашето бъдеще. За да знаем кои са нашите корени и цивилизационна принадлежност, която не може да бъде сменяна в зависимост от външнополитическата конюнктура."Светлана и Герман имат намерение да представят изследванията си и пред руската публика, за да знаят и там, че българите почитат падналите за свободата им.

• Паметници, посветени на Руско-турската освободителна война

Снимки: pirogov.eu, Русский Дом в Софии, БГНЕC, Дарина Григорова, Facebook /Етрополе, bulgarianhistory.org