Три дни, шест сцени и над 7000 участници – Копривщица събира най-добрите самодейци от България

Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в Копривщица. Изключение направи единствено предходното издание, което след двугодишно отлагане заради пандемията се случи през 2022 година.

Тази година XIII издание на Събора на съборите у нас ще се проведе на 8, 9 и 10 август и в него ще вземат участие над 7000 самодейци и любители на българския фолклор, традиции и обичаи, обясни пред Радио България кметът на възрожденския град Мария Тороманова. Ще бъдат показани запазени автентични песни, танци и обичаи от всички географски области на страната с участието на музиканти на народни инструменти, разказвачи на забравени легенди, правят се и възстановки на местни обичаи. Именно тази всеобхватност е причината Националният събор на българското народно творчество да бъде вписан през 2016 година в списъка на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, редом до чипровските килими, Бистришките баби, нестинарството и обичая Сурва.

Да прекосиш България с живите човешки съкровищаВ Копривщица започва най-големият празник на българския фолклор"Събитието е изключително важно за опазване на нашите традиции и на фолклор", категорична е и Мария Тороманова.

"Много хора го приемат като обикновен събор, а той не е! Много хора не знаят естеството на събора. Месеци преди празника се провеждат регионални състезателни кръгове с участието на всички читалища и техните най-добри певци, танцьори, състави. И при нас всъщност е финалът на едно състезание, в което се представят най-добрите самодейци, които изпълняват автентичен необработен фолклор. Излизайки на ливадите, само като видите разнообразието на носиите, може да усетите емоцията на това събитие. Колкото и другите събори да се опитват да го пресъздадат, те не могат да покажат всичките области на България, както при нас се показват на едно място. И неслучайно празничният финал на това състезание и тази година ще бъде три дни, на шест отделни сцени, за да се може да се покаже цялата палитрата на българския фолклор."

Голяма заслуга за автентичността на миналото, което се "ражда" пред очите ни днес имат и специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН), съорганизатори на проявата. Именно тези изследователи, в специално формирани комисии са оценявали и подбрали най-добрите състави по време регионалните конкурси през май и юни тази година. 30 етнолози и фолклористи, разпределени в журиращи комисии от по пет човека, ще направят и финалната оценка на изявите на шестте сцени, за да отличат най-заслужилите сред представителите на всички 28 области от страната. Те ще оценяват както изпълненията, така и автентичността на народните носии, художественото ниво и спазването на регионалните особености при представянето на самодейците и представянето на сцената на красотата на миналото. Ще бъде отбелязан и най-малкият детайл в тоалетите им, дори това дали имат естествени или изкуствени цветя в косите, загатва ни Мария Тороманова. А най-добрите ще бъдат отличени с така ценната грамота, свидетелство за опазено наследство и автентичност от миналото. 

България представи своите шест нови кандидатури за ЮНЕСКО
„От извора” – записи от националните събори на народното творчество в КопривщицаТова не е просто фестивал, а жив музей на българската душа – място, където историята, изкуството и националната гордост се сливат в едно. Затова и мястото на неговото провеждане не е случайно – поляните на местността "Войводенец" край възрожденска Копривщица. Те се намират северно от града, в околностите на връх "Свети Димитър", като до зелените поляни има реновиран път, който ги свързва с централния исторически площад "20 април". Това е маршрутът на парада с участниците и гостите на всеки Национален събор."Тази местност е специфична, най-вече заради акустиката. Защото тези шест изградени сцени на поляните, въпреки че са много близо една до друга, те всъщност не си пречат от гледна точка на озвучаването" – пояснява кметицата Мария Тороманова. Самата тя родом от Копривщица и свидетел на не един и два събора, със спомени от ученическите и младежки години, които и днес пораждат усмивка на лицето ѝ.

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците"Ту е тиха и меланхолична, ту е дива и те кара да танцуваш" – Ингрид от Нидерландия за музиката ниС известна тъга кметицата на Копривщица признава, че все по-малко пазим своите традиции и обичаи. "Да, има младежи, които са запалени по хората например, но относно обредите и обичаите – все по-малко се знае за тях и тяхната символика" казва кметицата. Затова и обръщението ѝ към всички гости на събитието тази година е лично и от сърце:

Представяйки народна музика, танци, занаяти и обичаи, този великолепен празник е доказателство за богатото културно наследство на България, предавано от поколения. Националният събор в Копривщица също върви напред от поколение на поколение, изграждан от самодейци – пазители на българските традиции вече 60 години. А тържественото откриване на 13-ото му издание тази година е в събота, 9 август, от 11 часа българско време и ще бъде предавано пряко по БНТ. Същия ден, от 21.30 часа, на централния площад в града ще бъдат представен и спектакълът "Огнена мистерия нестинарски" с ритуални танци върху жарава.

Организатори на Националния събор на българското народно творчество са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН). Песента "Хубава си, моя горо" с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов е обявена през 2014 година за официален химн на "Бунтовната столица на българското Възраждане" – град Копривщица и на Националния събор на народното творчество.

Вижте също:

"Хубава си, моя горо" 
Копривщица за начинаещи или как да изкарате уикенд в миналото
Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм
Влада Томова за българската народна музика като вдъхновениеСнимки: ИЕФЕМ - БАН, Община Копривщица, Боян Бочев, Facebook /Диана Минчева, Министерство на Турисма  (архив)

Видео: Facebook /nestinari.eu (архив)