Кървавата бразда на Добруджа

„Кървавата бразда на Добруджа“ е книгата на Радостин Мирков от Добрич, която разказва една от най-покъртителните истории за мъка, болка, мъченичество и смърт на хиляди българи.

През август 1916 година, две седмици преди България да обяви война на Румъния, започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу българите. Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За това румънското Министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската.

На 15 август 1916 г. започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. В началото на септември размерите на геноцида стават още по-големи - бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души.

Проявява се разбойническият инстинкт на хора, получили възможност да вилнеят. Под предлог, че търсят оръжие войниците влизат в домовете и ги разграбват. Най-големи са грабежите в Добрич и Силистра.

Докато Южна Добруджа е в пламъци, тези от отвлечените, които оцеляват по пътя, стигат до Молдова. Живеят в дупки под земята, които сами си изкопават. Бордеите служат за тоалетни, гроб и жилище.

Книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ е преиздадена повече от 10 пъти, като над 10 хиляди екземпляра са подарени.