Деси, къде си?

Трудно ли е човек да се погледне в огледалото и да изрече на глас истината за себе си?

Да – трудно е.

Истината тежи, когато идва от другите, но понякога е още по-болезнена, когато я произнесем сами. Нужно е много сила и кураж, за да не я отблъснем.

Затова често си казваме: „За това не се говори“.

А всъщност трябва да преодолеем срама и стигмата и да признаем: имам проблем с килограмите, имам затлъстяване.

За първи път по тази тема открито говори Десислава Христозова – основател на фондация „Деси, къде си?“. Тя говори без задръжки, без обиди, честно и директно за дебелото тяло и за живота в общество, което често превръща думата „дебел“ в обида.

Хората със затлъстяване живеят в стигма. Винаги да си дебел е обида. Затова никой не застава пред огледалото, за да се обижда сам,

казва Христозова.

Авторката на книгата „Тихо! За това не се говори“ съветва да не започваме промяната с обещания като „От утре“, „От Новата година“, „От 1 януари“. Според нея важни са малките стъпки – постоянни, реалистични и подкрепени от близък човек.

Ако около вас има човек с хранително разстройство, не го обиждайте. Не му казвайте: ‘Спри да ядеш’. Това не работи,

подчертава тя.

За трудните стъпки към здравословното хранене, за стигмата и за личната битка с Десислава Христозова разговаря Здравка Русева.