Възраждат уникалната театрална завеса

Реставрацията на най-старата оцеляла театрална завеса у нас е възможна, въпреки немалкото поражения върху нея, заяви доц. Стефан Белишки от Националната художествена академия. Той е част от екипа, направил лабораторните проучвания на уникалното произведение на изкуството, за което се предполага, че е създадено през 1899 г. от виенските художници Вилхелм Воднянски и Макс Хегендорф.

Името на първия автор е открито в надпис в долния край на платното по време на обследването на завесата. Учил е във Виенската академия за приложни изкуства в периода 1893 – 1901, което означава, че по време на работата си върху завесата той все още е бил студент. За втория художник, Макс Хегендорф, данните са далеч по-оскъдни, казва доц. Белишки. За него е известен един проект – декорация за портал на аптека във Виена от 1902 г.

Автентичната завеса е била изработена за едно от първите читалища в България – шуменското „Добри Войников“. Тя е била действаща повече от 67 години на сцената на читалището. Нейните размери са 452/ 577 см. За последно е била изложена пред публика в салона на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ през 2006 г. по време на честванията на 150-ата годишнина на българския театър. В момента театралната завеса е със сериозни увреждания и е прибрана навита на руло в тубус.

През 2025 г. ръководството на НЧ „Добри Войников“ предприема сериозни действия за връщането на уникалната театрална завеса в културния живот на Шумен. Така миналото лято специалисти от Националната художествена академия и Националната художествена галерия извършват оглед и правят първоначална оценка на състоянието ѝ. Тогава са взети и проби от завесата за една голяма поредица от анализи.

Обобщените данни разкриват, че материалът от който е изработена завесата, е лен, използван заради неговата здравина и намерението тя да се използва активно по време на театралните спектакли. Изследването на живописния слой е показал състава на боята и дебелината ѝ, параметри, които по-късно ще бъдат използвани за реставрацията на изображенията върху завесата.

По цялата повърхност на театралната завеса има многобройни намачквания, нагъвания и деформации, както и разнищване на тъканта, както и дупки в платното. Една част от разкъсванията са били закърпвани с груб конец. На много места върху завесата има и петна от влага. Откъм гърба на платното, освен направените кръпки, се виждат и много надписи на различни хора, оставени през годините.

В долната част на театралната завеса на около 1,5 м. височина липсват 95% от грунда и живописния слой и е невъзможно да се разчете някакъв силует, детайли или композиция. В тази зона е невъзможно да бъде направена етична и коректна реконструкция, казва още доц. Стефан Белишки. Там трябва да се търси друго решение, като неутрално запазване локалния тон на платното или изработването на хипотетична визуализация.

Според специалисти е необходимо да се стабилизира структурата на произведението, за да се гарантира дългия живот на материала, от който е направено. Проектът, свързан с проучване на възможностите за консервация и реставрация на завесата, се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Той трябва да завърши до края на 2026 г. , а със средства от Националния фонд „Култура“ трябва да приключи и работата по изследването и експонирането на ценния артефакт.

Очаква се театралната завеса след нейната реставрация да бъде изложена в източното фоайе на шуменското читалище. За възстановяването тепърва предстои да се търсят средства.