Невидими врагове убиват дърветата по Шуменското плато

Изсъхването на дървета в Природен парк „Шуменско плато“ продължава. Единственият ефективен метод за ограничаване на проблема остава санитарната сеч. Причината е разпространението на гъба, която засяга иглолистните дървета и не може да бъде овладяна чрез пръскане или други химични средства. Това обясни пред журналисти днес новият директор на „Североизточно държавно предприятие“ в Шумен Цветелин Миланов.

По данни от последното обследване около 20–25% от насажденията в отделни зони по Шуменското плато са били засегнати. Ново проучване ще бъде извършено през месец май. Въпреки предприетите мерки, процесът на съхнене продължава, макар и с по-бавни темпове, обясни директорът на „Регионална Дирекция по горите“ Емил Гелов.

Заразените дървета се разпознават по опадалите им иглички, а при широколистните видове – по изсъхналите върхове и появата на гъбни образувания. Според специалистите, освен видимо болните дървета, често се отстраняват и съседни, на пръв поглед здрави, които обаче вече са заразени.

Влияние оказват и климатичните промени, включително засушаването и намалената почвена влажност. Това води до по-интензивно увреждане както на иглолистните култури, така и на част от широколистните гори. Особено уязвими се оказват насажденията, създадени преди десетилетия с нетипични за района видове.

След извършване на санитарните сечи започва залесяване, като тенденцията е да се използват местни дървесни видове – дъб, липа и ясен, които са по-устойчиви. Има вече успешно прихванати фиданки.

Предвижда се залесяване на около 860 декара, като през последните години дейностите се увеличават, за да отговорят на мащаба на проблема. Въпреки това, по думите на експертите, съхненето често изпреварва възстановителните процеси.

При буковите гори, които също са засегнати заради възрастта на дърветата, наличието на бръмбари вредители и климатичните условия, се наблюдава добро естествено възобновяване. Специалистите подчертават, че природата сама запълва освободените пространства, а намесата е насочена само към подпомагане на този процес.

Очакванията са трансформацията на засегнатите иглолистни насаждения към по-устойчиви широколистни гори да продължи десетилетия. Промените ще се случват постепенно и дългосрочно.