Двама шуменци и Априлското въстание

150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание чества България днес. То е едно от най-значимите събития в българската история.

Априлското въстание пламва преждевременно на 20 април в Копривщица и Панагюрище. След това пламва Средногорието и селищата под Балкана.  Османските власти реагират бързо изпращайки редовна армия и башибозушки части, които жестоко потушават бунта.

По различни оценки жертвите в Априлското въстание достигат около 30 000 души, а близо 200 селища са разрушени или опожарени.

Сред значимите фигури от размирните времена тогава са двама шуменци – Върбан Върбев, войвода на Червеноводската чета, загинал през 1875 г. и апостолът на IV революционен окръг Панайот Волов, обяснява гл. асистент д-р Милена Андреева, преподавател в Шуменския университет.

Според историка в момента има две тези, свързани с края на Априлското въстание. Първата е, че е умишлено е търсено неговото потушаване, за да се предизвика отзвука сред прогресивна Европа. И втората версия е, че ръководителите на бунта са имали надеждата да увлекат повече българи след себе и отново да организират въстание.

Най-новите сведения в османотурските архиви няколко месеца след смъртта на Панайот Волов в студените води на река Янтра край Бяла турските власти продължават да го търсят, казва още Милена Андреева. Когато той умира те все още не са предполагали, че е загинал един от апостолите на Априлското въстание.

Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Милена Андреева.