Без мерак за никъде не си

Малко преди изборите край антоновското село Кьосевци на една избуяла със свежа трева поляна срещаме Манол. Скромно облечен мъж, със съсухрено от вятъра и слънцето лице, а и от житейските грижи.

Край него пасе стадо крави - красиви като от телевизионна реклама. Подвиква им на имена - Милка, Белчо. Край тях тичат телета. Минава ти мисъл, че си в швейцарските Алпи. Картината е повече от пасторална, ако в разговора не се открояват някои горчиви истини. 

Манол Христов от Кьосевци е най-чистият пример за това как постоянството, търпението и уважението към труда дават плодове. И доказателство, че дори ако трудът не ти се отплаща щедро, работата може да е любов.

Израснал в семейство с 9 деца, от 6-годишен ходи да пасе кравите на баща си. Самият той е отгледал 6 деца и въпреки обидно евтината изкупна цена на млякото, не се отказал да гледа крави. Неговите са от най-млечната порода. Когато говори за животните, очите му светят. 

Чуйте изповед за работата, която е повече от любов и постоянството, което носи плодовете на живота, в интервю на Христина Димитрова с Манол Христов.