Родителите абдикират от възпитанието на децата си

Даниела Димитрова е от онези хора, които не просто работят с деца, а оставят следа в живота им. Неизчерпаемата й енергия и отдаденост са вдъхновение за поколения деца, родители и учители. Вярва, че добротата е сила, която се възпитава с личен пример и е посветила професионалния си път на създаването на среда, в която всяко дете се чувства обичано, прието и насърчено да расте.

Освен уважаван педагог и ръководител, тя е човек с голямо сърце, който обединява хората около каузи в полза на общността и винаги намира начин да бъде полезна на другите.

Това интервю бе планирано като портрет на една уважавана и респектираща жена в образователната сфера на Шумен, но ценностната й система доминира в разговора, а откровеността й очертава тревожните тенденции на времето.

Според Даниела Димитрова всичко започва от детската градина и на нея й е много трудно да приеме, че семейството не е във функциите си, в които трябва да бъде в момента.

"Аз не мога да избягам от почтеността, не мога да избягам от семейството като основна единица. Не мога да избягам от съпричастността, от доверието, от любовта, от усещането, от докосването, от разбирането. Не мога да избягам. Не мога. Толкова години се мъчих. Аз знам, че не съм може би за този вид отношения в момента, защото аз си ги преживявам много. На моите родители на родителски срещи, на колегите казах, че докато съм тука, няма да спра да се боря с това и ще продължа да го правя".

Чуйте изповед  на една жена, родена да бъде учител, в интервю на Христина Димитрова с Даниела Димитрова. Посветихме го на 1 юни - Денят на детето, защото това е  разговор за началото и любовта, предизвикателствата, приемствеността и бъдещето на професията.

Мотото на Даниела Димитрова „Заедно да бъдем добри!“ не е просто послание, а начин на живот, който следва всеки ден и който с увереност предава на по-младите си колеги.