Има ли опасност за бъдещето на болницата в Силистра?

Основателно ли е напрежението около бъдещето на силистренската болница или страхът от евентуална криза се използва като аргумент в спора за нейното управление? След месеци на сигнали, проверки и взаимни обвинения, официалната информация и публичните твърдения продължават да се разминават.

Вече седмица силистренската болница е в центъра на общественото внимание. Това, което движи коментарите в публичното пространство, е страхът – страхът, че областният град може да остане без лечебно заведение. За хората с финансови възможности има избор между Варна, Русе или дори клиники в чужбина. За голяма част от жителите на областта обаче местната болница остава единствената реална възможност за лечение.

Именно върху този страх акцентира и изпълнителният директор д-р Васил Славов, който предупреди, че евентуална смяна на ръководството може да доведе до напускане на лекари и финансова нестабилност на лечебното заведение.

Сагата започва преди месеци. През март председателят на Съвета на директорите Росен Димитров подава сигнал до Министерството на здравеопазването с искане за пълна финансова ревизия. В сигнала се съдържат твърдения за липса на прозрачност в управлението, ограничен достъп до информация, решения, вземани без знанието на Съвета на директорите, забавени плащания към доставчици и съмнения за конфликт на интереси.

Тогава ръководството на болницата отказа публичен коментар и заяви, че ще изчака резултатите от проверките. Преди седмица народният представител от Силистра Слави Василев заяви, че в лечебното заведение има натрупани проблеми, които изискват намеса на Министерството на здравеопазването и промени в ръководните органи.

На този фон в четвъртък изпълнителният директор д-р Васил Славов свика пресконференция. По думите му извършените проверки не са потвърдили твърденията за финансови нарушения, липса на отчетност и непрозрачно управление. Това обаче остава твърдение, което не беше подкрепено с публично представени документи. Одитният доклад, на който се позова ръководството, не беше предоставен на журналистите.

В същото време в отговор на наше запитване Министерството на здравеопазването съобщи, че въз основа на доклад на звено „Вътрешен одит“ министърът на здравеопазването вече е сезирал Прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция за последващи действия по компетентност. Поради продължаващите проверки от ведомството отказват да предоставят подробности по констатациите.

Така към момента съществува очевидно разминаване между публичните послания. Ръководството твърди, че проверките не са установили нарушения, докато Министерството потвърждава единствено, че по резултатите от одита са сезирани други компетентни институции.

Какви са конкретните констатации в доклада – засега не е известно.

По време на пресконференцията д-р Славов коментира и решения на здравното министерство, свързани с работата на болницата. От пресцентъра на Министерството на здравеопазването уточниха, че на 19 януари 2026 година е бил подаден сигнал за проверка в Кардиологичното отделение до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Впоследствие, през март, проверката е била извадена от графика на агенцията. Сега се предвижда тя да бъде включена в плана за следващото полугодие.

От своя страна д-р Данчо Данаилов и д-р Теодор Иванов защитиха значението на високоспециализираните дейности в болницата, сред които и инвазивната кардиология, обслужваща пациенти от цялата област.

Пред журналистите ръководството акцентира и върху резултатите от работата си през последните години. Посочени бяха реализирани проекти за модернизация, закупуване на нова апаратура и обновяване на отделения. Според представените данни през последните пет години в болницата са привлечени близо 280 служители, като над 230 от тях са останали да работят трайно в лечебното заведение. Наред с това обаче остават и добре познатите проблеми на системата.

Част от санитарите продължават да работят на седемчасови договори, медицински сестри допълват доходите си с работа в повече от едно отделение, а възрастовата структура на персонала не се различава съществено от тази в други областни болници в страната.

Изяснено бе още, че строителството на новото Спешно отделение е забавено заради проблеми с държавното финансиране и поскъпването на строителните дейности след началото на войната в Украйна.

По отношение на ядрено-магнитния резонанс от ръководството заявиха, че вече има подписан договор с Националната здравноосигурителна каса, а забавянето е било свързано с административни процедури и издаване на необходимите разрешителни. Според ръководството финансовите затруднения не са специфични за Силистра, а са характерни за повечето областни болници в страната.

В същото време на въпрос за конкретните финансови показатели – приходи, разходи и задължения на лечебното заведение – журналистите не получиха детайлни данни, които да позволят независимо да бъде оценено финансовото му състояние.

Засега отговорът на въпроса има ли реална опасност за бъдещето на силистренската болница остава отворен. Не защото липсват твърдения, а защото липсват окончателни резултати от проверките и публично достъпни документи, които да ги потвърдят или опровергаят. Докато институциите не приключат работата си, между страховете, политическите послания и позициите на ръководството остава едно съществено разминаване.

Именно това поддържа напрежението около съдбата на най-голямото лечебно заведение в региона.

Подробности чуйте от звуковия файл.