Параклис на всяка улица, възможно е

Параклис във всеки квартал или дори на всяка улица, и всеки миниатюрен храм обгрижен до последния детайл.  Представяте ли си тази картина? Тя е факт в Созопол, но може да се случии на вашата улица, стига да го пожелаете.

За созополските параклиси се разказва, че голяма част  са се появили като изпълнен обет на спасили се от корабокрушение моряци и рибари, оцелели в бурното море. В тях молитви отправяли и жените им, когато се зададе буря. Параклисите са оцелели и до днес, а  за някои съкварталците си предават ключовете като най-скъпа вещ, от поколение на поколение.

На тротоара край неравния калдаръм на ул.“Милет“, в сърцето на Созопол , ако си отклоните погледа, ще видите миниатюрна църква. Ако не я забележите, от балкона на близката къща, облечена в дърво, ще чуете гласа на Мариета – „Заповядайте, параклисът е за всички, Възнесение Господне се казва,  40 дена след Великден или Спасовден...“. Две крачки и си вътре, мястото едва побира двама-трима, но е много въздействащо. Случва се всеки ден със стотици хора, особено през лятото, когато градчето се пълни с хора от цял свят.

Плочата под кръста на параклиса е от времето на неговото съграждане – 1880 година. А Мариета и нейната съседка Калиопа с удоволствие разказват увлекателната му история и как малкият параклис сплотява местните хора. Наближи ли храмовият празник, млади, стари, мъже, жени, всички се втурват да го обновяват, да лъскат плочките вътре и каменното стъпало отвън, поставено още от дедите им преди век и половина.

Калиопа, която всеки ден отключва храма най-късно в 7 часа сутринта и пали кандилото, разказва, че най-старата икона е централната - сцената Възнасянето на Исус Христос. Подарена е от Гарифаля от Гърция, сестра на нейната баба, също Калиопа. 

Оказва се, че и параклис да опазиш в днешно време не е лесно, защото и пред очите на Бог се случват кражби. Изчезвали са пари, които поклонници оставят за запалените свещи, вземани са икони и кръст, но въпреки това малкият параклис е пълен с образи на светци. Повечето дарени.

Задружната общност от ул."Милет" има подкрепата и на отец Димитър от Созопол. Той им осигурява свещи, той отслужва и празничните литургии. И тазгодишният празник край параклиса "Възнесение Господне" бил паметен. А за грижата за храма Калиопа и Мариета са категорични: „Въобще не можем да си помислим, че няма да го правим, толкова ни зарежда. Всеки ден, който започва, някак си е по-добър, когато влезеш в палаклиса“.

Чуйте тази история за вяра и традиции, и създайте своята.

 Според запазени сведения, от края на XIX – началото на XX век, в Созопол са съществували18 параклиса, а в околностите му още тринайсет. Сега поне дузина допълват атмосферата на морските улици, а "Възнесение Господне" е отворен от зори до падането на вечерта.