За битката при Върбишкия проход

На 26 юли 2026 г. се навършиха точно 1215 години от една нощ, в която гордостта на Византия е прекършена в теснините на Стара планина, а хан Крум се превръща в най-големия кошмар на Константинопол.

През лятото на 811 година император Никифор I Геник влиза в България с огромна армия, опожарява столицата Плиска и с надменност отхвърля всяко предложение за мир.

Той вярва, че е ликвидирал държавата ни завинаги. Но на връщане към Константинопол византийците попадат в гениален капан. Българите залостват планинските проходи с масивни дървени прегради и ровове.

 Осъзнавайки, че е хванат на тясно, ужасеният император възкликва: „Дори крила да ни израстат, никой да не се надява, че ще се спасим!". В ранното утро на 26 юли българите се спускат от склоновете и разгромяват ромеите. В прохода загива цветът на византийската аристокрация, заедно със самия Никифор, чийто череп по-късно е обкован със сребро за прочутите наздравици на хан Крум.

Макар традицията да нарича това събитие „Битката при Върбишкия проход“, учените и до днес спорят за точната локация на голямото сражение. Къде всъщност се е разиграла тази драма?

Според доц. Николай Хрисимов от Великотърновския университет това решително сражение е възможно да е било и край римския град Никиполис ад Иструм, където василевсът се е срещнал с българите на път към Сердика, превзета по-рано от Крум. Той цитира хипотеза на неговия колега Евгени Дерменджиев от Историческия музей във Велико Търново.

Доц. Хрисимов коментира и какво е вероятната причина край шуменското село Кюлевча да има местност, наречена „Гръцка сеч“, за която жителите предполагат, че именно там е била битката между българите и ромеите.

По думите на историка, през 70-те години на ХХ в. археологът Живка Въжарова разкопава некропол край селото и открива масов гроб на войни. Изворите разказват, че Крум изпраща елитна българска част да възпре византийците преди да навлязат в проходите. Възможно е именно тази част да е била пожертвана, за да прекрати навлизането на армията на Никифор Геник в българските земи.

Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Хрисимов.