вторник 19 ноември 2024 13:35
вторник, 19 ноември 2024, 13:35
СНИМКА: Радио Шумен
Размер на шрифта
Шумен бе домакин на форум от националната кампания на Медийната група „Стандарт“ – „Бранд България“. Събитието се проведе днес в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, научните среди и бизнеса участваха в дискусията.
Най-главната тема, която бе разгледана на форума, беше предстоящото домакинство на страната на 47-ата сесия на Комитета по културно наследство към ЮНЕСКО догодина. Как обаче Североизтокът и конкретно нашият град могат да се върнат на туристическата сцена, какви са предизвикателствата пред управляващи и местна власт? Всички тези въпроси изпревариха събитието.
Министърът на културата Найден Тодоров и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева бяха сред официалните гости на събитието. По-рано през деня те посетиха Националния историко-археологически резерват "Мадара". Впечатленията на министър Тодоров оттам са много добри и той коментира, че трябва много да се наблегне на популяризацията на обектите в Шуменско, защото регионът ни има с какво да изненада посетителите.
Шуменският регион има богато културно-историческо наследство, но проучванията на археологическите обекти не вървят с темповете, с които се очаква. И това е проблем от десетилетия. Така например парите, които се отпускат за разкопки в Плиска и Преслав, са 3 пъти по-малко, от тези, които се дават за Перперикон например. Найден Тодоров обаче не вижда избирателност в това.
Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева отбеляза, че тази година се наблюдава ръст на туристите в Шумен и региона и тази тенденция трябва да се запази.
Ако старите български столици бъдат вписани в Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО, на картата на България в тази област ще се оформи изключително привлекателен триъгълник за културен и исторически туризъм. Министър Тодоров обеща на кмета на Шумен проф. Христов съдействие за получаване на национален статут на сградата на Народно читалище „Добри Войников – 1856“, което заедно с читалищата в Свищов и Лом поставя началото на читалищното дело в България.