Коледа - традицията повелява

Празниците за Рождество Христово започнаха още на Игнажден с богата обредност и символика, както и с надежда за добри и бъдни времена.

Кулминацията на този цикъл е на 24 декември - Бъдни вечер. Причина, според етнографите, е, че този празник се пада в изключително преломен момент през годината – в нейния край, когато, казано метафорично, всичко се „разрушава”, „умира”, за да се „изгради”, „роди” наново през настъпващата нова година. На практика всичко правено в тези празнични дни има за цел да продуцира плодородие, здраве, добър късмет и благополучие.

И днес традициите около Коледа са живи, макар и видоизменени, но съдържанието остава едно и също – стремежът поне веднъж в годината семейството да се събере на едно място и да бъде цяло около специалната трапеза.

А тя, която е една на Бъдни вечер срещу Коледа, трябва да има нечетен брой ястия – 7,9 или 11. На масата се слагат храни, които набъбват, за да се увеличава и набъбва и късметът на тези, които ще седнат около нея. Такива храни са боб, царевица, жито и др.

Много често срещани на трапезата за Бъдни вечер са постните лозови и зелеви сармички. Тиквеникът също присъства на трапезата, както и ошавът. Питката, която по възможност трябва да замеси домакинята, трябва да бъде постна.

На масата се слагат още чесън, орехи, лук, мед и разбира се каната с червено вино.

Коледната трапеза показва онова, което произвежда семейството и тя се нарежда като един своеобразен Ноев ковчег, който да премине от старата към новата година, казва етнологът Николай Ненов.

По думите му, и днес изобилието, което слагаме на трапезата е магическото пожелание за бъдещето.