Силата на името

Името, с което ни наричат, е важно, защото то може да носи родова карма, но и успех в живота. Затова още преди раждането родителите започват да избират име. Обикновено се повтаря името на баба или дядо или пък се търси по-съвременно звучене. Има родители, които прекъсват тази традиция и дават име, различно от родовата традиция.

„Смяната на името прекъсва връзката с предците, което означава, че не се подновява името. Името се явява като орисия на детето. Има различни поверия, че не бива да се кръщава на починал роднина“, каза Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.

В миналото фамилното име е било автентичното име на фамилията, а не името на дядото, както се наблюдава в съвремието.

„В българската традиция името с най-голяма сила е Мария, майката на Исус. Света Богородица, която е закрилница на всички нас. Ако детето получи името Мария, то става закриляно от Богородица“, каза още Гацин.

Допълнителна сила за бъдещата съдба на детето дава и кръщаването. В миналото се е бързало кръщаването да стане до 40 ден. На кръщенето не е присъствала майката, заради забрана, но са били останалите членове на семейството.