Олеся от Самара

За 12 дни Олеся разбира, че Никола е мъжът, с който иска да свърже живота си завинаги. Тя е рускиня, той - българин. Запознават се в Гърция, вдигат сватба в родния й град Самара и заживяват в Шумен, където е роден и 7-годишният им син. Олеся Николова признава, че днес трудно изкарва 15 дни далече от Шумен, защото сърцето й е вече тук.

Когато стане дума за Самара, ще припомним паметната 1876 г., когато в руския град монахини шият флаг. Този флаг се превръща в национална светиня, известна като Самарското знаме. Знамето е връчено на Българското опълчение през 1877, предадено от делегация от град Самара на специална церемония в град Плоещ. Флагът е закован на дръжката със златни пирони. Честта да забие последния пирон се паднала на стария поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и възкликва: „Да помогне Бог това свето знаме да премине от край до край нещастната българска земя;... всичко нечисто, зло да бяга от страх пред него, а след него да настане траен мир и благоденствие!"

Олеся разказва, че още като дете в Самара знае за тази връзка с България. Днес градът, разположен в югоизточната част на Европейска Русия, е с милион и 200 хиляди население. Част от жителите му са потомци на волжките българи.