Темата за еврото и лева - начин за политическа употреба

Очаквано реакциите след даването на зелена светлина на България за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. достигнаха кулминация след оповестяване на Доклад за конвергенцията.

Близо 7 часа продължи протестът вчера в района на БНБ и парламента в подкрепа на лева. Той беше организиран от партиите "Възраждане", "Величие" и МЕЧ.

Част от протестиращите откриха и символика в датата, на която излезе докладът - на 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила законът за правото на сечене на монети в България. Това съвпадение засили още повече усещането у протестиращите за предателство спрямо българския лев.

В същото време другите политически партии, извън партиите организатори на протеста, определиха 4 юни 2025 г. като  исторически ден, който ще влезе в учебниците като завършване на европейската интеграция за страната ни.

Кой как в момента употребява темата за еврото и дали то ще изиграе ролята на трамплин за появата на нов политически субект за следващи избори за Радио Шумен коментира политологът Първан Симеонов, директор на социологическата агенция „Мяра“.

“Когато една такава тема има такъв заряд, свързан и със символ, какъвто е левът, и с прагматиката – за доходите, тя се използва и политически. И точно с политически цели през следващите месеци всички ще следят цените дали се вдигат. И ако те се повишат, дори без връзка с процеса по присъединяването ни в еврозоната, няма никакъв начин нежелаещите еврото да бъдат убедени в противното. И за това вината трябва да се търси не у хората – никой не им обясни нищо за еврото“ – смята политологът Първан Симеонов.

„Информационната кампания трябва да е убеждаваща и приобщаваща. Но вместо това в момента има изключителна ехидност и интелектуалска надменност към онези хора, които защитават лева като всички те са приравнявани до защитници на руските интереси. Това категорично не е така“ – каза още Първан Симеонов.

Социологическо проучване на агенция „Мяра“, направено в края на януари, показа, че над 57% от анкетираните са се изказали принципно „против“ на въпрос дали България трябва да приеме еврото, докато принципно „за“ са се обявили 39% от анкетираните. Останалите се колебаят. Според директора на „Мяра“ Първан Симеонов, скептицизмът може да се дължи на застаряващото ни население и голямото социално неравенство. Затова информационната кампания трябва да е ориентирана точно към по-възрастните и социално слабите, смята Първан Симеонов.