Това е първият български паметник, но процесът е дълъг 17 г. поради изчерпване на средствата. Построеното започва да се руши скоро. Константин Величков посвещава стихотворение на това. Слушаме го и се запознаваме с откъси от дневника на Константин Иречек. Захари Стоянов пише в животописния си очерк за Левски, че "под тези камъни почива скромно славата на България":
Ставаме свидетели и на дебатите в Общината за мястото му и за измененията на проекта на арх.Колар. Решава се да се направи от боянски гранит. В края на 1884 комисията за паметника получава исканото финансиране от Парламента. Но на следващата година средствата отново свършват. Сагата продължава и при кмета Димитър Петков. Обелискът е довършен в 1890. Открит е тържествено в 1895. Средствата са около 75 хиляди златни лева.