Резултатите от PISA не са толкова лоши за българското образование

Не можем да се съгласим напълно и да приемем схващанията, че българският ученик е с най-ниската математическа, четивна и научна грамотност в света.

България излезе на едно от челните места на драстично ниски резултати на последното изследване PISA, но в други държави спадът е още по-голям.

Това се казва в анализ на учители специалисти от Приложна академия за образование "Синдео". 

• PISA е програма за международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици. Изследването не измерва само знанията по конкретни предмети, а и доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и глобалния свят, в който всички ние живеем.
  От 2000 година насам, PISA измерва математическата, четивната и научната грамотност на учениците. Резултатите следва да приемаме не като черна статистика, а като ценен източник на информация за състоянието на българското образование.

"Сравнихме нашите данни с резултатите в други страни. Справили сме се по-добре в последните критични години. Нашите учители и ученици се оказаха по-подготвени за извънредните условия", коментира БНР-Радио София Ангел Георгиев (▼) от Приложната академия.

Самият учител прави урока интересен за децата, подчерта той:

"Имаме много инструменти и конкретни методи, с които правим обучението на децата по-приложно. Българската образователна система няма нужда от драстична промяна. Самите ученици вече изискват повече от училището и това, което могат и трябва да научат. Училището трябва да дава не само знание - то може да се намери. Децата се нуждаят повече от ментор, от вдъхновител.

Освен това за постигане на успех в обучението, комуникацията трябва да е тристранна: учител, ученик и родител, информацията трябва да е достъпна и видима от всички, да си сътрудничат."
Чуйте разговора на Невена Николова.