Софийски разкази - Радой Ралин

Разговорът е със София Стоянова - автор на статии и къси разкази, както и на непубликувания автобиографичен роман “Две лица”. Съставител е на книгата с избрано творчество от Радой Ралин - “Късно откритие”. Тя е и внучка на Радой Ралин:

"Датата на рождения ден на Радой не е 23 април 1923, истинската дата е година по-рано. Смята Сливен за свой роден град, нищо че е от Ямбол. Псевдонимът е много интересна история. Изпраща свое стихотворение до сп. "Българска реч" и по някаква грешка излиза Ралин, въпреки че го е изпратил с псевдоним Радин. По-късно сменя името от Димитър на Радой заради двете Р-та.

Започва да сътрудничи на "Литературен глас". Завършва право, но никога не го практикува. Винаги преследва мечтата си да се занимава с литература и да влияе на обществото с творчеството си.

Отива като доброволец на фронта във Втората световна. По това време вече се е запознал с Атанас Далчев, с когото остават много добри приятели, както и с Александър Геров. В началото на кариерата си започва с поезия и разкази, после започва със сценарии.

Първата си епиграма пише на 11 година, като навлиза в литературния живот твори хумористични разкази, басни, фейлетони и прословутите му недупкоспособни думи. Най-известното му произведение е книгата "Люти чушки" - съставена от поговорки, които започва да събира 5 години преди излизането на книгата, осъвременява ги, а карикатурите са на Борис Димовски, плод на въображението на художника. Под карикатурата, с която завършва "Сит търбух за наука глух" е нарисувано прасе, чиято опашка е като подписа на Тодор Павлов според замисъла им, но е приет като подпис на Тодор Живков и затова книгата е изгорена.

Остава 8 години без работа, отказвано му е да се преиздадат предишни негови книги. Филмът "Аз съм Левски" досега не е реализиран, сценарият му за него е издаден чак в 1991. Тогава пише и Апострофите си - към ред на някой поет, към които дописва свой ред  критика към режима по много фин начин. Единогушие, единослушни, крадостроителство са някои от недупкоспособните му думи.

Никога не е заемал политическа длъжност - участва от гледната точка на гражданин. Държал е да се преименуват улици и да се слагат паметни плочи за хора като Райко Алексиев.

Весел спомен ми е откриването на паметника му в 2012. Той е дело на Георги Чапкънов, средствата са събрани с дарения. Радвам се, че е до блока му в "Изток".