Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми

Ракът на дебелото черво или т. нар. "колоректален карцином" е най-честият злокачествен тумор на храносмилателната система. Заболяването се нарежда на второ място от всички видове карциноми при жените (след рака на гърдата) и на трето при мъжете (след рака на белия дроб и на простатата), обхващайки около 10% от всички видове тумори. Заболеваемостта в Европейски съюз е сред най-високите в света. Петгодишната преживяемост на пациенти с дебелочревен карцином в Европа е 57%, а на тези с карцином на ректум – над 55%, като у нас резултатите са значимо по-ниски – 45,2 % и 38,4 %. В България заболеваемостта е сходна със средната за Европейски съюз, но смъртността е по-висока – 32/100 000 мъже и 18/100 000 жени. Подробности разказа гастроентерологът д-р Розита Каракашева от Александровска болница. Нездравословното хранене, затлъстяването и употребата на алкохол са сред сред факторите предизвикващи рак на дебелото черво. Решаваща е и фамилната обремененост. Колко често трябва да правим профилактични изследвания и в какво се състоят те - можем да научим от гастроентеролога д-р Каракашева.

"В България приблизително 3500 души годишно се диагностицират с рак на дебелото черво. По-често е предимно при мъже, като при тях е след рак на белия дроб, а при жените е след рак на гърдите", сподели тя.

По думите на д-р Каракашева най-честите рискови фактори включват възрастта над 50 години, фамилната обремененост, нездравословната диета, тютюнопушенето и употребата на алкокол. Фамилната обремененост е от първостепенно значение, като рискът е по-висок, ако заболяването е възникнало в по-ранен етап от развитието на човека. Д-р Каракашева подчерта, че ако имаме фамилна обремененост трябва да правим изследванията си 10 години преди възрастта, на която е установено заболяването при роднината.

"Изследванията трябва да се правят на всеки 5 години и ако има допълнителни патологични изменения може и по-рано", сподели д-р Каракашева.

Тя посочи, че дори след 45-та година е добре да се започнат изследванията. По думите й популярното изследване наречено "тест за окултни кръвоизливи" може да открие малки количества кръв в изпражненията, които може да бъдат знак на полипи, или рак в начален стадий. Но той не е напълно надежден, заяви специалистът.

Според думите й скенерът, или компютърната томография могат да открият полипи и тумор, но не с абсолютна точност. Тя поясни, че не всеки полип е опасен, но има полипи, които имат потенциал да се развият в рак. Процесът може да отнеме от 7 до 10 години. Задължително е при откриването на полипи да се направи хистологично изследване, категорична е д-р Каракашева.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.