"Романът на една жена без качества" показва, че истинското живеене е в обикновените неща

"Романът на една жена без качества" - дебют в прозата на младата писателка и журналист Ралица Николова.

Между кориците на тази книга ще се запознаем с една жена, която въпреки всички свои уж дребни и безсмислени терзания, въпреки своята неувереност, сбъдва мечта си да напише роман, за да докаже на себе си и света, че никога не трябва да се отказваме и още по-малко подценяваме.

Едновременно с това книгата поднася втора сюжетна линия, която е същинският роман, който жената без качества написва. Това е книга за силата, за упоритостта, за желанието и за страстта към живеенето, които са единственото, което е нужно, за да се самоосъществим и да бъдем.

“Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории“, пише за книгата поетът публицист Стефан Иванов.

“По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго...", казва редакторът на книгата Тома Марков.

“Заглавието на романа със сигурност не трябва да се свързва с подценяване или някакви депресивни състояния, по-скоро това е една закачка, една шега. Целият роман е изграден върху една самоирония, която главната героиня изтъква“, разкри Ралица Николова при своето гостуване в предаването “Радиокафе“.

“Според мен не е много дълго време за роман, романи се пишат с години. Просто беше голямо удоволствие за мен да пиша този роман, че цялата бях вътре в него, всяка една свободна секунда, която имах, посвещавах изцяло на това писане - нещата се случваха“, коментира Ралица Николова.

Тя написва романа като лично преживяна история. В него има много свеж хумор, много автоирония.

„Факт е, че книгата съдържа много лични моменти. Няма как в литературата да разчитаме, че всичко е едно към едно, но е много важна гледната точка, която авторът дава към тези случки, която така или иначе изкривява реалността. В книгата има реални моменти, но  те са обогатени художествено", посочва авторката. Книгата не е автобиографична, по-скоро има една автофикция в нея, допълва тя.

Отделните глави на романа са като дневник с дните от седмицата, но без конкретни дати. И този елемент съвсем не е случаен. В една част от книгата главната героиня разказва за своето желание да напише роман и за това, което ѝ се случва в ежедневието, в на пръв поглед най-обикновените неща, които се оказват истинското живеене, въпреки че постоянно си поставяме много по-големи цели", пояснява Ралица Николова.

Още за книгата чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.