Рисуването научава човека да вижда

Ретроспективната изложба на Текла Алексиева в СГХГ определено е сред арт-събитията, провокиращи по-голям интерес от обичайния. Какво мисли тя самата?

"Всеки ден ми е хубав, малко като лудичките. Човек като е живял дълго, открива, че всичко му се е случвало. Изненадах се, че виждам на едно място много направени неща, които не са при мен. Разгледах я с любопитство, все едно не е моя. Аз съм си Аз с главна буква и май все такава си оставам. Търсенето ми е странно, не търся. То е естествен процес на някакви мисли, които се развиват - някои по-бързо, някои по-бавно.

Научно-фантастичните книги са един вид приказки за възрастни. Квинтесценцията не е хвърчането с или без скафандри. Наскоро илюстрирах приказки за деца. Няма много разлика между тях и фантастиката. Важното е кой си ти човече. Научната фантастика е минало-заминало, тя е само 10 години от живота ми. Не го деля на периоди, всичко върви заедно, объркано, неподредено.

Обичам да гледам. Всички хора гледат, но не всички виждат. Художниците и много други владеят разликата между двете. Това, което виждам, много сърдечно си го споделям. То изцяло е сред нас и не всеки го вижда. Рисуването научава човека да вижда. С него ставаш повече човек."

Какво Текла Алексиева не харесва да я питат и какво единствено я предизвиква и вбесява - в звуковия файл.