Новата книга на Петя Кокудева “Колелото на Кинан. 19 вълнуващи истории на деца бежанци” засяга актуалната и значима тема - тази за другостта. Зад кратките истории стоят имената и съдбите на истински деца от бежанските центрове в България.
Авторката се среща с деца на бежанци, както и непридружени деца, които са в страната ни без роднина, но част от децата е срещала и извън бежанските лагери.
“Така осъзнах, че тези хора не са само мъже и момчета, както ние сме свикнали, защото такъв е образът. Има и много жени, и момичета”, казва тя.
Тези деца са на ръба на оцеляването, защото голяма част от тях бяха удивително малки.
“Аз се срещах с деца на 7 години, на 10 години. Кенан (от заглавието) беше на 13 години тогава, сега трябва да е навършил 14 г. Те живеят в едно специално охранявано крило на бежанските лагери в “Овча купел”, във “Военна рампа”, където бях. Гледат да ги разделят по народности.
Например, сирийците повечето са в “Овча купел”, от Афганистан са във “Военна рампа”, така че трябваше да гостувам на различни места. Живеят добре охранявани, защото има допълнителни опасности, освен тежестта на собствената им ситуация. Някои ги обикалят трафиканти”, разказва тя.
“Самата аз не мога да си представя сложността на техния живот. На нас дори не биха ни хрумнали ситуациите, в които те изпадат по пътя”, допълва тя.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.