Новина
Връзката между коледните традиции в България, Украйна и Молдова
понеделник 23 декември 2024 08:46
понеделник, 23 декември 2024, 08:46
Галин Георгиев - етнолог от ИЕФЕМ при БАН
СНИМКА: Петя Калнакова
Размер на шрифта
Етнографският институт при БАН от години се занимава с българските общности извън граница, включително по-старите български диаспори, както и по-новите. Много изследвания вече са посветени на българите в Молдова и Украйна.
“Българите в Бесарабия пазят много старинни елементи на културата, включително в календарната обредност, защото тя се е провеждала в семейни условия, както и при сватбата, разказва етнологът от ИЕФЕМ при БАН Галин Георгиев.
Оказва се, че календарните празници и сватбата са едни от най-консервативните дялове от културата, защото се извършват в къщата, в дома, където се пази и езикът на българите. По отношение на зимната обредност българите са изпитали някои влияния, но не толкова много.
“Като цяло българите взаимстват някои наименования на обичаите - например Заговезни наричат Масленица, както е в руската традиция. По-малко елементи са взели, но има и някои специфики.
Например на Андреевден се прави седянка, която в България няма съответствие - обичаят Балабушки, който е вид моминско гадаене за женитба. Според някои изследователи, Балабушки идва от украинската традиция, според други изследователи идват от молдовската практика. Селищата там са гъсто населени и това “размива” произхода на традицията.
За т.нар. “комсомолски сватби”, както и още интересни факти за приликите на българските коледни традиции с тези в Украйна и Молдова - чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
“Българите в Бесарабия пазят много старинни елементи на културата, включително в календарната обредност, защото тя се е провеждала в семейни условия, както и при сватбата, разказва етнологът от ИЕФЕМ при БАН Галин Георгиев.
Оказва се, че календарните празници и сватбата са едни от най-консервативните дялове от културата, защото се извършват в къщата, в дома, където се пази и езикът на българите. По отношение на зимната обредност българите са изпитали някои влияния, но не толкова много.
“Като цяло българите взаимстват някои наименования на обичаите - например Заговезни наричат Масленица, както е в руската традиция. По-малко елементи са взели, но има и някои специфики.
Например на Андреевден се прави седянка, която в България няма съответствие - обичаят Балабушки, който е вид моминско гадаене за женитба. Според някои изследователи, Балабушки идва от украинската традиция, според други изследователи идват от молдовската практика. Селищата там са гъсто населени и това “размива” произхода на традицията.
За т.нар. “комсомолски сватби”, както и още интересни факти за приликите на българските коледни традиции с тези в Украйна и Молдова - чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!