С празника Сурва започва календарната нова година

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии. Практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Според нашата традиционна българска култура, кадените вечери в този период на годината, са три - първата е на Бъдни вечер или на Игнажден, а втората е в навечерието на Васильовден, а третата е в навечерието на Йордановден, посочва етнологът д-р Анелия Овнарска-Милушева.

Характерното за този празник е, че повтаря традициите от Бъдни вечер, но с присъствието на месото, защото задължително на трапезата се слага от прасето, заклано за Коледа или направена пача - характерно ястие за нашата традиция.

Народната ни традиция свързва празника Сурва с отбелязването на паметта на Св. Василий Велики. Смята се, че сурвакането е продължение на коледарските благословии.

“На Васильовден тръгват сурвакарчета - днес вече и момченца, и момиченца, но в миналото обредната роля да благославят и благопожелават е преди всичко на момчетата, но това във времето се е променило.

Сурвакането е много важен момент от първия ден на календарната година. Сурвакарчетата тръгват от врата на врата и са посрещани като скъпи гости. Те сурвакат всички от дома, като започват от най-възрастния и имат речитативна магия, която е благословия или т.нар. блажанка - “Сурва весела година … ” и наричат за здраве, берекет.

Сурвакницата, с която благославят сурвакарчетата, е задължително от дрян - здраво и жилаво дърво, което символизира здравето и дълголетието. “Аз обичам да я срявнявам с вълшебна пръчка, защото сурвачката е тази, която донася здравето. Тя трябва да е украсена по специален начин задължително с вълнен конец, дори и да има червено и бяло, защото поверието е, че болестите се оплитат във вълната, а идеята на тази вълшебна пръчица е да хване болестта, да я улови и да донесе здраве на хората. Украсява се и с пуканки и с малки кравайчета, със сребърни монети. Тя е специален елемент от празника”, разказва етнологът.

По думите ѝ, след празника сурвачката не бива да се оставя за следващата година, а да се пусне във вода или да се постави в градината, за да може птиците да изкърват пуканките и кравайчетата. 

Чуйте повече за народните традиции, свързани с празника в звуковия файл.