Яворовите дни в Чирпан - запазената традиция

“Яворовите януарски дни“, които се провеждат за 57-ми път, бяха открити на 13.01.25 , по повод 147-та годишнина от рождението на Пейо Яворов в родния му град Чирпан и продължават с различни събития до 18-ти януари.

“Ние сме горди, че поддържаме традицията и тази година, въпреки обилния снеговалеж, на 13 януари, когато е рожденият ден на големия български поет Пейо Яворов, не изменихме на традицията. Тази година честта да запали огъня имаше носителят на званието будител на Община Чирпан за 2024 г. Валентина Петкова - учител, театрален деец, художествен ръководител на Самодеен театър “Иван Димов”- Чирпан, която е правила много постановки по творчеството на Яворов”, каза в предаването “Радиокафе” Златина Колева, директор на къща-музей "Пейо Яворов”.

Най-талантливите ученици, носители на награди от национални и общински конкурси Мартин Дойчинов, Мария Ангелова и Станимира Михайлова от СУ “П.К.Яворов”, Чирпан и Александър Петков, Йоана Стефанова и Анна-Мария Пенчева от Професионалната гимназия по селско стопанство с факелно шествие отнесоха огъня в Централния парк до паметника на Яворов.

В рамките на Яворовите дни е представена и книгата на Михаил Кунчев “Сънувах си гроба” - документален роман за живота и смъртта на Пейо Яворов.
СУ “П.К.Яворов” има много силни традиции в развитието на самодейния театър и това обяснява интереса на децата към театъра изобщо.

“Всеки, който прекрачи прага на родния дом на Яворов, винаги открива по нещо ново за себе си, колкото и да е информиран. За нашите посетители са интересни портретите на изтъкнати личности, които юношата Пейо е донесъл от София, когато за първи път отива там", разказва Златина Колева.

Това става през 1895 г., когато 17-годишния чирпанлия официално отива там, за да се яви на конкурс за стипендианти по драматическо изкуство, организирано от тогавашното Министерство на културата. Той е имал театрални амбиции и е искал да стане актьор, но основната причина за това негово ходене до София е желанието му да се включи в чета, която да мине в Македония, след като негов близък приятел вече е участвал в Мелнишкото въстание и той се е вдъхновил от неговата постъпка и иска да се включи в борбите за освобождението на Македония. Тогава, както сам разказва пред Михаил Арнаудов, “въстанието беше прегоряло и аз се отказах”.

От София обаче Яворов се връща с 60 малки портрета, сред които са и тези на Ботев и Левски, Гарибалди, Гьоте, Пушкин, Шекспир, Шилер и други.

Още за Яворовите дни, както и за родната къща на П.Яворов - чуйте в разговора на Христина Иванова със Златина Колева в звуковия файл.