Колко достъпна е градската среда за трудноподвижните хора

България не е на първите места, дори не е и сред междинните места по достъпност за трудноподвижните хора. Това не е защото липсват програми или добри намерения на общинските и държавни власти. 

“В България сме царе на това да правим нещо, но да не го свършваме по най-добрия начин. Например прави се нов ремонт на улица - вече в голяма степен на тротоарите има скосявания, но те продължават да бъдат недобре направени”, казва Иван Анчев, основател на Фондация "Достъпен свят" и баща на дъщеря в инвалидна количка, който ежедневно се сблъсква с тези предизвикателства.

По думите му, дори метрото, което е по-представителната част на нашата столица, на пръв поглед има асансьори (които обаче не винаги работят), има и рамки вътре в метрото, но има и една ивица между перона и мотрисата, която е 5-7 см, в която пропадат предните две колела на акумулаторните колички и човек засяда.

“Трябва да се стремим като общество, държава и местни власти, тези хора, които имат затруднения с придвижването, да ги направим пълноценни граждани на обществото. Тези хора не са малко на брой. Ние не ги виждаме, защото нямат възможността да се придвижат и да излязат от своето жилище”, допълни той.

Според Иван Анчев, за да се променят нещата, трябва да се прилага стриктно правно-нормативната рамка.

”Ние имаме добра, да не кажа отлична правно-нормативна рамка, но когато стане въпрос за прилагането ѝ в ежедневието, се появяват проблемите”, казва той.

Така, когато се строи например нов хотел или някаква обществена сграда, по закон трябва да има ниво на достъпност, това е така и по проект, но когато при изпълнението се правят промени, които засягат точно тази част.

Още за предизвикателствата пред трудноподвижните хора чуйте в разговора на Константин Лавсов в звуковия файл.