С червено яйце, огряно от слънцето

Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган, говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство:

"От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме и пуснахме диви патици. От 2 години правим Фестивал на чесъна, отглеждаме 3 в света по захарност и полезност чесън. В с. Друган реших да пробвам нов бизнес, с едната си професия помагам на хората, с този ги радвам с храна.

В моето детство имаше традиции също, но майка ми не можеше да меси козунак. Знаете, че по комунистическо време беше забранено да се ходи на черква. В столицата и големите градове бе по-различно от на село." (адв.Димитров)

"В детските ми години бе различно. Аз съм трънчанка, в с.Друган дойдох в 1969. Свекърва ми ме научи на много ритуали. Първото червено яйце го слагаше на прозореца, да го огрее слънцето, после го слагаше на иконата и го носеше на черква.

Както и по-рано, и сега сложих люспите от лук да се варят с яйцата. Туряш и травки, колкото се боядишет, толкова. Сега боите са всекакви - мацай натака, мацай наонака. Биячо се тура до иконата. Пазиш го до другата година за здраве, с черупката се лекува от страх, бабите какво са знали, това са правили." Сега да си похоратиме, да си подумаме...

Качих се на читалищната сцена още в 1969 и досега не съм слизала! В читалището имаме клуб, доскоро имаше танцов състав с възрастни и млади, играхме общо хоро на 100-годишнината на читалището. Сега настоятелството е от млади хора, които живеят в Друган. Кукерската ни група започна много отдавна, бехме около 60 човека, сега сме около 120. Нашите ликове не са маски, слага се царевична шума, има големи звонци от звънчаре." (баба Лена)

Още подробности от традиционните ритуали, съвременните им превъплъщения и най-важното за баба Лена - в звуковия файл.