Как учените взаимодействат с местните общности в своите изследвания върху природата?

Пролетта е най-подходящото време да си припомним, че науката като част от живота ни,  много често е свързана с природата. Там намираме решения на различни проблеми и вдъхновения за много от нашите градски дейности, а и въобще за живота ни. За втора година се проведе фестивала “Да се хванем за зелено в Подгорието: гражданската наука в подкрепа на решаване на местни екологични проблеми и запазване на традиционния бит". Как учените се грижат за запазването на природата и характерните ѝ особености?

Повече разказа в предаването “Радиокафе“ доц. Светла Дончева, ръководител на Българската мрежа за дългосрочни еко системни изследвания.

"Нас живо ни интересува природата, защото се занимаваме с наблюдения и изследвания по нея, опитваме се да разберем как тя функционира и как бихме могли да я предпазим от някои типове натиск, които могат да ѝ навредят".

Къде е намесата на пролетта, помага ли?

"Тя действа ентусиазиращо и вдъхновяващо. След зимата имаме нужда от тази зеленина, от цветята, от синьото небе, от птиците. За нас, изследователите на природата, това е начало на нашата работа на терен, полевата ни работа. Още в началото на пролетта започваме своите наблюдения и изследвания, опитваме се да разберем как зимата е повлияла на някои растения, изследваме птиците и техните песни, изобщо пролетта е началото на интензивна работа“, посочи доц. Светла Дончева.

Съществува ли и какво включва понятието “Гражданска наука“?

"Съществува такова понятие - на английски “Citizen science“. Това всъщност е знанието на местните хора. Колкото и ние да се опитваме да изследваме нещата, ако те не ни помагат с техните многовековни наблюдения на мястото, където са живели, където продължават да живеят и работят, ще ни бъде по-трудно. Помагат ни, защото те виждат промени, виждат някои разлики в годините и когато контактуваме с тях, местното познание е изключително полезно“, подчерта експертът.

Тя разказа за своите срещи и разговори с местните хора, които със своето местно знание, допълват данните на изследователите, които успяват да разберат какво се случва в природата.

"В нашите екологични и социоекологични изследвания се опитваме да въвлечем обществото точно в това, защото помислете само, как природата е влязла дълбоко в бита и традициите на хората. Фестивалът, който правим "Да се хванем за зелено…“, разказва за билките, които излизат през пролетта. Те са най-различни в различните страни, дори в различните региони на нашата страна и те са базата, върху която са се развивали кулинарните традиции на местните хора. От ботаническа гледна точка, знаейки какви билки, какви подправки растат на определени места, разбираме как те са използвани и продължават да се използват в кулинарията".

Какво представлява Мрежата за дългосрочни еко системни изследвания?

"Това е Национална мрежа, състояща се от няколко научни площадки с много добро оборудване. Благодарение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката, закупихме прекрасна апаратура и вече мога да твърдя, че сме на световно ниво. Ние сме част от глобална мрежа за дългосрочни еко системни изследвания. В тази мрежа всеки континент има своя регионална. Ние естествено сме към Европа и работим много тясно с европейската мрежа, защото нашите изследвания се правят по стандартизирани показатели, за да можем да видим от пъзела на различните страни, какво се случва в Европа като цяло“, изтъкна доц. Светла Дончева.

Тази мрежа съдържа и социоекологични платформи, където се работи в тясно сътрудничество с местните хора. Предстои да се изгради такава платформа в Беласица, която ще е първа за страната ни, иначе в Европа съществуват такива 58, допълни тя.

По думите ѝ сътрудничество с местните хора означава и сътрудничество с местните институции - общини, кметове, читалища, училища.

“Да направим така, че взаимно с природата да се уважаваме - и ние нея, и тя нас. Да не допускаме много наводнения и други неща, които могат да бъдат избегнати при едно правилно стопанисване и управление на природните ресурси“, поясни доц. Дончева.

Чуйте повече в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.