Адресите на любовта – Мария Сутич, жена-войн от Хвърковатата чета

Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към въстаниците, тя е категорична – ще го последва, в добро и зло.

Захарий Стоянов описва картинно преживелиците ѝ в Балкана и как „лицето и ръцете ѝ са заприличали на географически карти от клонаците“. Той не скрива в „Записки по българските въстания“ как едва удържа няколко закостенели в представите си за хайдушкия кодекс четници, решили да я убият. Защото жена в четата носела нещастие.

Мария моли съпруга си да я убие, когато турската потеря е съвсем близо до тях, но двамата са заловени с още неколцина въстаници, отведени в Черната джамия в София и подложени на нечовешки изтезания и подигравки. 16-годишната младоженка устоява на всичко, дори на обещанията да спрат с издевателствата, ако се потурчи.

След три месеца двамата са освободени, благодарение на консула на Австро-Унгария, чийто поданик  е Иван Сутич.

Какви нещастия още връхлитат жената-войн от Хвърковатата чета и коя известна днес дама е нейна пряка потомка – чуйте в звуковия файл: