Граждански сдружения настояват за съвременни съоръжения за достъп до Витоша

В предаването “Радиокафе“ дискутираме тема, за която е крайно необходимо да говорим и за която е нужно не само да се говори, но и да се търсят ефективни и адекватни решения. Планината Витоша е огромен потенциал, който виждаме всеки ден, буквално на километри от нас и начинът, по който бихме могли да използваме това богатство.

Той посочи, че чрез състоялата се пресконференция и чрез медиите е потърсен вход и чуваемост към институциите, отговорни за това да се случва дейност на Витоша.

"Възможностите на гражданите не са чак толкова много в така популярните напоследък протести, а чрез медиите, защото говорим за демокрация и гласност“, посочи той.

Според Кръстев институциите са разделени на отбори, в които ако не си поканен, си изхвърлен.

"Когато не си поканен, а по-скоро си натирен, изпъден в представянето, което направи по темата Столичната община, може би защото не сме от техния отбор, тези които не са удобни не са поканени, а са изхвърлени“, коментира Веселин Кръстев.

“Отборите“ ги има в едно абсолютно бинарно общество - като започнем от войните, които се водят напоследък и стигнем до Витоша, подчерта той.

“Ние предлагаме обикновени, нормални неща, свързани най-напред с достъпността до планината, чрез транспорта, изкачващите съоръжения и тези, които са свързани със спорт. За нас те трябва да бъдат съвременни съоръжения, отговарящи на съвременни стандарти, както е навсякъде в Европа, защото може би това е континентът с най-добре развити зимни спортове“, отбеляза той. Когато планината е в такава близост до дас, защо да нямаме една добре развита инфраструктура, която да обезпечи достъпът на хората с увреждания, тези които са затруднени, защото това и за тях е изключително важно“, изтъкна Веселин Кръстев.

Една добра градска мрежа стигаща безпроблемно до подножието на Витоша ще спомогне да се ограничи безконтролния наплив на автомобили в планината, смятат организаторите на пресконференцията, според които е необходимо изцяло обновяване на съоръженията.

Сега действащата Нормативна уредба не позволява строеж на нови съоръжения, а Планът за управление на Витоша е изтекъл преди много години и днес е абсолютно нефункциониращ, каза Весеселин Кръстев посочвайки, че в казуса са замесени няколко министерства, Дирекция "Природен парк Витоша" и Столичната община.

"Събрали сме се хора, неслучайни, бих казал, които милеем за града и за планината, сред тях Петър Панков, участник в три зимни олимпийски игри, два пъти знаменосец, арх. Леков, човек професионалист, проектиращ неща в Европа, имаме човешкия капацитет и хора, които да дадат идея, която да се обмисли и върху нея да бъдат взети решения“, категоричен е Веселин Кръстев.

В разговора се включи и Павел Савов - председател на организация обединяваща спортуващите хора с увреждания, самият той ползващ инвалидна количка.

Той подчерта, че развитите държави, сред които страната ни е декларирала, като член на ЕС, че желае и се стреми да бъде, са разработили стандарти, които да позволяват на хората с увреждания да правят разходки сред природата, както и да практикуват различни алпийски спортове, и които стандарти, биха позволили те да бъдат едни съвсем обикновени посетители на планината и хора, които желаят да водят активен начин на живот.

"Неведнъж хората са виждали по медиите как с помощта на ентусиасти хората с увреждания изкачват върхове, спортуват. Но защо това да не стане възможно по начин, който да не ангажира хората около тях, а съвсем нормално те да бъдат едни хора, които посещават планината Витоша“, риторично посочи Павел Савов. По думите му, за да се случи това е нужно самата инфраструктура да бъде съобразена със стандартите за достъп на хора с увреждания".

“И ние винаги сме предлагали нашата експертира като организация, за да може още в самата фаза на проектиране, преди още да започне изграждането, тези стандарти да бъдат заложени“, посочи още Павел Савов.

Напомняме, че предстои обществено обсъждане на Плана за управление на Витоша, чиято давност е 10 години, тоест решенията, които ще се вземат, ще бъдат с десетгодишен хоризонт.

Замисля ли се обществото ни как използваме и как се грижим за природните ресурси и защо е важно да насочваме вниманието си към тези теми? Чуйте повече в разговора на Боян Бочев в звуковия файл.