От виртуалната реалност до музикално вдъхновената инсталация

„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет:

"Преди 35 години исках да изкарам 3 години следване в Белгия, но досега съм там. Има специфика на местните публики и глобалистката публика, които нямат допирни точки. Това може да звучи странно.

Историята започна с проектите ми във виртуална реалност. Всичко е моделизирано на ръка. Има 3 камери, те създават усещане за 3Д свят. Зададох си въпрос как виртуалната реалност може да влезе в творчеството ми, какво бих могъл да направя.

В един музей има движение на приближаване и отдалечаване. Променя се хромантичния аспект на едно произведение, експериментирах - музиката на Месиен ми действа по подобен начин. Той е второ поколение модернист след Дебюси, музиката му е силно повлияна от Грегорианското песнопение. Случайността срещна моето произведение с това на Месиен.

"Цветът на небесния град" стана като

, после нещата започнаха да се развиват и човек трябваше внимателно да се вслушва в произведението, така се появи друго произведение, различно - имаме подмолно напрежение, което ще се появи като събитие по-високо. Изображението се сгъстява слой след слой."

Още подробности по изложбата и символния ѝ характер - в звуковия файл