Пърформанс-размисъл за сексуалната експлоатация на жените играят в "Топлоцентрала"

Спектакълът "Silent Voices" е спектакъл-размисъл за представянето на женското тяло като обект на търговия, удоволствие и болка. Чрез танц, визуално изкуство и звукови картини, в него се разглежда сложната тема за сексуалната експлоатация на жените с деликатност, осветявайки живота зад и отвъд експлоатацията.

"Silent Voices" ще бъде представен на 26 юни, от 19:30 часа в РЦСИ "Топлоцентрала", с участието на голяма международна делегация от артисти.
Те са Юн Джън Ким от Южна Корея, Сивия Риверо от Италия и Жулиен Скембри от Малта.
Режисурата е поверена на Анджи Ротенщайнер от Австрия и на Киара Боско от Италия, които гостуваха в предаването "Добър вечер, София", за да разкажат повече.

Преводач в ефир беше Надежда Московска.

"Оригиналната идея за този пърформанс се зароди през 2017 година, защото работехме с емигрантска общност - в Италия има много мигранти от Африка. В този период се срещнахме с много жени, които се занимават с проституция. Това, което ни впечатли още в самото начало, беше силата, която тези жени имат. Често обрисувани като жертви, те действително преминават през много тежък опит, но наистина впечатляваща е силата, която въпреки това те имат. Затова решихме, че ще работим именно с такива жени, които са били обект на трафик, или са склонявани към проституция", посочи Анджи Ротенщайнер.

"Включихме ги към работилници, интервюирахме ги също така, за нас основната идея беше да работим с техните “тихи“ гласове, защото те нямат глас в публичното пространство. В началото работихме в Австрия, Италия и редица европейски държави, след което имахме възможност да отведем този проект чак до Южна Корея и тогава си дадохме сметка, че това е един глобален феномен - сексуалната експлоатация се случва по цял свят и във всяка държава е застъпена тази индустрия. Тя има един от най-големите пазари, редом с наркотиците и оръжията", допълни режисьорката.

Тя сподели още, че екипът се е опитал да направи пърформанс, който да постави в центъра именно гласовете на тези жени, който осветлява именно тази маргинализация и тяхното привидно мълчание.

Ротенщайнер разкри, че спектакълът е такъв, какъвто е в момента се появява в Южна Корея след три месеца работа.

"Малко след ковид пандемията се оказахме там и не беше толкова лесно да организираме всички запланувани срещи, един месец правихме теренно изследване, интервюирахме жени - както такива, които са склонени към проституция, така и социални работници, както и от неправителствения сектор. Първият месец беше много тежък. Много ясно си спомням, как сънищата ни бяха всъщност кошмари, вследствие на цялото насилие, за което бяхме разбрали", обясни тя.

"Започнахме с ключови думи от стихотворенията, от интервютата. Анджи направи звуковата среда, всъщност използвахме ключовите думи, за да създадем този танцов, физически спектакъл, с физически език. В този смисъл за мен, понеже аз се грижех за драматургията на спектакъла, имаше много силно въздействие", допълни Киара Боско.

По време на изследването, в интервютата се появи въпросът - кои бяха вашите клиенти, кои бяха мъжете?, жените отговориха  - всякакви мъже - студенти, юристи, полицаи… тоест, нямаше конкретен тип профил, споделят от екипа.

След спектакъла, който ще бъде показан на 26 юни, ще се проведе и двудневен интензивен уършоп - в уикенда на 28 и 29 юни. И двете събития са с вход свободен.