Историята оживява - Старо Павлово, част 1 и 2

"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии).

Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху Павлово и ставаме съпричастни на интересните истории, събрани от него, за да не се забравят нещата, оформящи общността в един или друг столичен квартал. А Павлово е на 115 години, през 1926 се открива трамвайната линия до Бояна, просъществувала до 1973.

Слушаме за новите му открития, намерили място във вестника, като разказа на Крум Лисичков, ватман 330, отдал 30 години на професията си. Както и спомените на проф.Петко Петков за "микрокварталчетата" в Павлово, вкл. "Боянски възход" и негови колоритни обитатели.

"Какъвто е бил един парцел - той е отражение на характера на собственика му". Слушаме също и за елените зад Околовръстното, изчезналите костенурки и последните таралежи. Целият брой на хартия - връзката с него и автора му е тук.

Във втората част разширяваме малко ареала:

С къщата на Димитър Карастоянов започва кв.Павлово - до едноименната трамвайна спирка, веднага зад магазините, ще я познаете по многото характерни гипсови отливки по фасадата. Отново сме с Иван Тодоров:

"Пролетно време, слезеше ли се на бившата сп.Петър Тотев, лъхваше аромата на хляба - радост и за погледа. Хлебопродавницата на бай Фердинанд Кастрев. Хубав хляб се прави с мерак. Една пещ с милинки, две - с козунаци и две с хляб. Сажда в нея не се задържа. Веселото тесто тръгва все нагоре.

Проф.Петков се е грижил и за пчелина. А баща му, Емануил, е бил директор на първата опитна станция към МЗ. От 1954 бившето "Суворовско" е предназначено за децата с увреден слух. Архитект на сградата е прочутият Георги Овчаров."