Композиторът Георги Арнаудов за монодрамата си по текстове на Яна Букова

Георги Арнаудов е безспорно един от най-изпълняваните съвременни български композитори и у нас, и по света. Един от най-интригуващите и търсещите. От тези, който проглеждат отвъд видимото, под повърхността.

Логично, той е и композитор във фокус на тазгодишното издание на Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици“. И тази вечер от 19.00 часа в камерна зала "България“ ще бъде представена монодрамата за мецосопран и камерен ансамбъл по негова музика "Записките на жената - призрак“.

Една истинска криминална мистерия ще постави под въпрос самото ни възприемане на реалността. Един женски глас разследва света, а реално гласовете са два – немското мецосопрано Анна Бинета Диуф и много нашумялата и в Европа актриса Мартина Апостолова, която е четец. Сериозна копродукция, космополитна, тя започва пътя си от София, но ще стигне до Рим, минавайки през Ванкувър дори.

Чуйте какво разказа Георги Арнаудов - започваме от момента, в който е прочел стихосбирката на Яна Букова, издадена у нас през 2018, като същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието Drapetomania, а през 2019 "Записки на жената призрак“ печели Националната награда за поезия "Иван Николов“.

Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии, включително и в Ню Йорк. "Много ми хареса. Текстът е честен, провокативен, събира нишки от много посоки, отваря съзнанието към това, което е светът в момента. Един разказ за света от първо лице такъв, какъвто го правим ние. Какви са следите, които оставяме, всички ли сме виновни, има ли невинни…“.

Разговорът не върви линейно, защото събеседникът е изключително ерудиран – говорим за утопиите (Кампанела, Мор и Платон до утопичните сюжети в киното днес), за монодрамата (жанр във фокус на "Софийски музикални седмици“, между другото) и защо "Записки на жената призрак“ не е моноопера, минаваме през историята на монодрамата от Жан - Жак Русо и неговия "Пигмалион“, през "Човешкият глас“ на Кокто/Пуленк и "Лунния Пиеро“ на Шьонберг и до наши дни, минаваме през прочутите прототипи на Чехов ("За вредата от пушенето“) и Бекет ( "Последната лента на Краб“).
"Това е един изключително съвременен жанр, който дава много свобода в правенето му. И моята работа по текста беше много интересна – мислех, че ще е една-две години, а станаха пет. И то не поради някакви специални трудности, а защото започнах да се забавлявам с едни чисто математически действия с текста, да си изобретявам разни подходи как да стане така, че да няма нищо общо с очакванията на публиката“.

Много са необичайните елементи в тази монодрама. Музикалният състав е сред тях – "имаме два ударни, един саксофон, едно пиано, едно виолончело. Сложих ги като рамка, като рестрикция. А иначе работата с текст винаги е била много важна за мен, тя дава различна динамика. И тези 15 фрагмента на Яна Букова са ритмични, но не са римувани и това дава много пространство“ – обяснява Георги Арнаудов.

Чуйте целия разговор на композитора с Лили Големинова.