Адресите на любовта - композиторът Петко Стайнов

Внукът на музиканта, който носи неговото име разказва: “Запознават се в родния им град Казанлък през 1918-1919 г., когато баба завършва гимназия. Първоначално родите­лите ѝ се противопоставят на връзката им, обезпокоени от перспективата цял живот да трябва да се грижи за инвалид. (Композиторът е сляп от 11-годишната си възраст - б.р.). Тя демонстрира непоколебимостта на чувствата си и за известно време напуска бащиния дом, оставайки да живее в с. Енина, където е учител­ка. Година по-късно майка ѝ уважава чувствата ѝ и Стефанка заминава за Виена”. Там тя учи музика, за да може да помага на любимия си. И през целия си живот преписва произведенията му.

Липсата на зрение никога не е пречила на Петко Стайнов “да вижда” - само по допира с дървото той разпознава какъв вид е, галейки цветята ги назовава по име. Освен книгите, които е прочел с брайловото писмо на незрящите, съпругата му всяка вечер е споделяла с него хиляди страници на глас.

Паметта му е почти толкова феноменална, колкото музикалния му слух. Все още се разказва като куриозен анекдот следната случка: след приключването на репетицията на Софийската филхармония, която подготвя негово произведение, Петко Стайнов се обръща към диригента Асен Найденов и му казва: „Моля те, обърни внимание на втората корна, че на 84-ия такт изсвири фалшиво втората нота.“

За любовната история, продължила 40 години – чуйте звуковия файл