Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников:
"Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана факт.
Аспарух Лешников със сигурност не е искал да изглежда страдалец. Колко е бил таланта, колко - късмета - това е изключително важно, кой е виновникът за участта на Аспарух Лешников, как собствената му държава го загърбва. Написах книгата много бързо след като материалите бяха събрани."
Още интересни факти от Веселина Узунова - как се формира характера му, защо точно избира Германия, след като не го приемат в ДМУ, както и записи на Ари - в звуковия файл. А ето и текст на Аспарух Лешников от филма за групата "Комедиан Хармонистс", с която идва световната му слава: "За първи път чух такова пляскане, тропане и викане от публиката. Нямах думи, само сълзи. Аз плаках от радост, все едно съм загубил най-скъпото. Сълзи от радост."
А ето и продължението, отново с Веселина Узунова:
"Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти.
След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват сраданието и отчаянието му, на липсата на воля да се бори с живота. Той е бил аполитичен. Но остава без дом, без пари, без да може да контактува със семейството си, което вече е в Лондон. Репресивната машина в България смила успешната поп-икона Ари. Това не е била неговата България."
Кое е било единственото му спасение, какво се случва след връщането му в любимата му Германия и кои са колегите от БНР, възстановили песните му за Златния фонд - в звуковия файл.