вторник 9 септември 2025 13:15
вторник, 9 септември 2025, 13:15
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Читалището е типично българска обществена инициатива с учебно-просветителски функции, която има световно културно значение. През 2017 г. е вписана в Регистъра на ЮНЕСКО за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство.Първото българско читалище, наречено "Еленка и Кирил Д. Аврамови" е основано 1856 година в град Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович.
По повод предстоящата 170-годишнина от общонародното читалищно дело и провеждане на тематична конференция "Читалище и време. Историко-философски аспекти на началото”, съвместно с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО и Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, Съюзът на народните читалища представи анализ на резултатите от национално емпирично изследване, с фокус управление и развитие на народните читалища.
Изследването е дело на д-р Силвена Байракова, директор на Национален читалищен институт при Съюза на Народните читалища.
В него са се включили 796 респондента от цялата страна. Всички те са на ръководни позиции в читалища, а методът е онлайн анкета със затворени въпроси.
65% от анкетираните посочват, че представляваните от тях читалища са с минимална субсидия (до 2 човека). Едва 14 респондента посочват, че читалищата им получават субсидия за над 20 бройки.
"Това е един ключов индикатор за финансовото състояние и за капацитета. Това е един минимален праг за поддържане на дейността", каза д-р Байракова.
В проучването е засегната още и темата за възрастта и образоваността на хората на ръководни позиции в културната институция. В по-големия си процент те са хора на възраст, с опит, които не говорят английски език и нямат мениджърско образование.
"Управлението на съвременните читалища изисква не само културна компетентност и отдаденост, но и умения свързани с администриране на ресурси, разработване на проекти и работа с партньори на местно, национално но дори международно ниво", допълни още Силвена Байракова.
От друга страна респондентите участвали в проучването определят условията на труд и заплащането като много ниско. Доверието в институцията обаче все още считат за високо.
По темата за стратегиите за бъдещото развитие на читалищата ръководителите смятат, че трябва да бъдат държавно подпомагани, не е необходимо сами да търсят допълнително финансиране и трябва да подобрят своя медиен образ.
"Читалищата продължават да бъдат основен културен фактор особено в по-малките населени места, където често са единствените организации осигуряващи достъп до културен и социален живот", сподели д-р Байракова.Повече за проучването чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Rayna Ivanova
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!