Новина
Петя Георгиева, ИПИ:
Финансовите стимули работят в посока увеличаване на дейността на болниците
понеделник 15 септември 2025 13:29
понеделник, 15 септември 2025, 13:29
СНИМКА: pixabay.com
Размер на шрифта
Рекордно увеличение на разходите на НЗОК са отчетени за 2024 г.. Освен това има и значителен ръст на преминалите през болница пациенти, възстановявайки нивото си до броя им отпреди пандемията от Covid - 19. Впечатляващите данни за дейността на болниците са налични на страницата на Националния център за обществено здраве и анализи и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са преминали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 година.
Свръхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система.
“Значителният брой на хоспитализациите е нещо много характерно за българското здравеопазване. Наистина 2.4 млн. хоспитализации за население от 6.4 млн. души е много. Основната причина за това е самият модел на финансиране на болниците, който се базира на т.нар. принцип на услугата - заплаща се за услуга, каквато е всъщност клиничната пътека и съответно това е един пациент да бъде приет в болницата и срещу тази клинична пътека, болницата да получи определени средства от касата”, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Почти всички болници в страната имат договори със Здравната каса и това е много силен стимул за болниците да приемат повече пациенти, за да могат да се издържат.
“Финансовите стимули работят в посока увеличаване на дейността на болниците. Ние не можем да съдим за резултатите от значителното количество хоспитализации. Резултатите в българското здравеопазване като цяло не са особено добри. Това го виждаме през различни данни, свързани с продължителност на живота, с това до колко са доволни пациентите от здравните грижи в България.
Виждаме и от какво се разболяват и дали има разлики между българските пациенти и тези, които живеят в други държави. В България виждаме такива разлики - у нас много хора боледуват от сърдечно-съдови заболявания и това е една от основните причини те да присъстват толкова много в болниците. Това не е така в останалите държави от ЕС, което ни навежда на мисълта, че у нас може би не е подходящ моделът, който се използва, за да се финансира болничната помощ и е може би добре нещо да се коригира в този модел, за да има и промяна.
На фона на всичко останало, да има промяна за това какви са стимулите. Всички знаем, че е добре средства да се насочват в извънболничната помощ, в превенция и профилактика на заболявания, в по-ранно откриване на определени болести, така че пациентът да не прекарва най-тежките фази от заболяването и съответно това да струва повече”, допълва тя.
Чуйте повече в разговора на Невена Николова и Данаил Конов в звуковия файл.
Свръхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система.
“Значителният брой на хоспитализациите е нещо много характерно за българското здравеопазване. Наистина 2.4 млн. хоспитализации за население от 6.4 млн. души е много. Основната причина за това е самият модел на финансиране на болниците, който се базира на т.нар. принцип на услугата - заплаща се за услуга, каквато е всъщност клиничната пътека и съответно това е един пациент да бъде приет в болницата и срещу тази клинична пътека, болницата да получи определени средства от касата”, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Почти всички болници в страната имат договори със Здравната каса и това е много силен стимул за болниците да приемат повече пациенти, за да могат да се издържат.
“Финансовите стимули работят в посока увеличаване на дейността на болниците. Ние не можем да съдим за резултатите от значителното количество хоспитализации. Резултатите в българското здравеопазване като цяло не са особено добри. Това го виждаме през различни данни, свързани с продължителност на живота, с това до колко са доволни пациентите от здравните грижи в България.
Виждаме и от какво се разболяват и дали има разлики между българските пациенти и тези, които живеят в други държави. В България виждаме такива разлики - у нас много хора боледуват от сърдечно-съдови заболявания и това е една от основните причини те да присъстват толкова много в болниците. Това не е така в останалите държави от ЕС, което ни навежда на мисълта, че у нас може би не е подходящ моделът, който се използва, за да се финансира болничната помощ и е може би добре нещо да се коригира в този модел, за да има и промяна.
На фона на всичко останало, да има промяна за това какви са стимулите. Всички знаем, че е добре средства да се насочват в извънболничната помощ, в превенция и профилактика на заболявания, в по-ранно откриване на определени болести, така че пациентът да не прекарва най-тежките фази от заболяването и съответно това да струва повече”, допълва тя.
Чуйте повече в разговора на Невена Николова и Данаил Конов в звуковия файл.
По публикацията работи: Πλάμεν Κότσεφ
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!