Едва 15% от трудоспособните незрящи у нас са наети на трудовия пазар

Едва 15% от трудоспособните незрящи у нас са наети на трудовия пазар. Голяма част от тях са служители на аутсорсинг компании, като именно при владеещите английски език, шансът да си намерят работа се увеличава с 4 пъти. Това стана ясно от пресконференция, организирана от Националното читалище на слепите “Луи Брайл 1928“, по повод днешния Международен ден на белия бастун.Безработицата при незрящите у нас е огромна, като сблъсъкът с дискриминация и  стигматизиране е всекидневен. Именно упорството и най-вече квалифицираността на хората с нарушено зрение, са решаващи при намирането и наемане на работа. Владеенето на чужд език, особено английски, пък е задължително условие, тъй като и чуждестранните работодатели са по-отворени към наемането на служители с увреждане. Затова и Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“ организира обучение по английски език.

Освен това се работи по проект за повече достъпност до ресурси на езика, като към момента са издадени учебници с брайлова азбука по английски език и се подготвя учебник и работна тетрадка, тестове, както и аудио материали. Идеята е да има пълен комплект помагала с брайлова азбука по обучение на английски език, така че незрящите да могат да проверяват напредъка си, сподели Йордан Младенов, председател на читалището. Той подчерта, че именно пригодени за незрящи образователни материали са ключови за тяхната трудова реализация.

По думите му, програмите за трудова заетост по известна степен са възможност за незрящите, но и самите работодатели трябва да бъдат по-гъвкави и приемащи.

На 4 ноември, в зала 11 на НДК, незрящи хора от читалището, както и други групи и изпълнители, сред които Михаела Филева и Мими Иванова, ще изнесат концерт, за да бъдат събрани средства за ремонт на концертната зала в училището за незрящи деца „Луи Брайл“ в столицата, а най-сериозният проблем, който трябва да се реши е осигуряването на отопление в залата.

Съществено значение за намирането и най-вече наемането на работа на хора с нарушено зрение е образователната квалификация, която притежават. Според Феим Феим, завършил “Право“ в ЮЗУ “Неофит Рилски“ и в момента работещ в община Благоевград, не само това е необходимо условие.

“Само дипломата, придобита от университета, върши работа дотолкова, доколкото да предложиш нещо в CV-то си, но квалификацията, владеенето на езици, са много важни”, казва той.

А от Елена Караманска успещно реализирала се на трудовия пазар, най-вече в международни компании, ще разберем кога е удачно да съобщим на потенциалния работодател, че сме с нарушено зрение.

“Успешната стратегия е човек да бъде максимално открит и честен за това какво може, къде е самостоятелен, с какво може да се справя, къде може да срещне затруднения и тази честност винаги помага”, казва тя.

Чуйте повече в репортажа на Златина Петкова в звуковия файл.