Изложба разказва за асимилацията на жените мюсюлманки в България

Пътуващата изложба "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" все още може да бъде видяна в Националния етнографски музей при БАН до 6 ноември 2025 г. 

Експозицията припомня с голям набор от фотоси, архивни документи, публикувани мемоари и устни свидетелства, темата за комунистическите репресии и асимилационните политики към мюсюлманските общности в България. Зад подготовката за изложбата стои Сдружение “Балканистичен форум”, което обединява хора, които над 20 години се занимават с проблематиката, свързана с жените и мюсюлманите.

“За повечето хора т.нар. “Възродителен процес” се свързва с 80-те години (от края на 1984 до 1989 г.).  Много малко хора си дават сметка какво се е случвало в Пиринския край, в Родопския регион с помашката общност, защото когато се случват насилията там, в средата на 60-те години за известен период, както и в началото на 70-те, почти никой в страната не разбира какво се случва.

Още тогава започват в някои партийни обсъждания и пленуми да използват термина “Възродителен процес”. Това е една общност, която циклично през ХХ век е подлагана на репресии”, коментира д-р Милена Ангелова, куратор на събитието.По думите ѝ, това не са процеси свързани само със смяната на имената, а изобщо опити за изличаване на идентичност и отказ да се говори за това, че са културно различна общност. Водещо в действията на режима по онова време е страхът, че тези мюсюлмански общности общности са свързани с Турция и това представлява опасност за сигурността, което и активира реакцията от страна на Национална (Държавна) сигурност.   

От своя страна За това колко многопластови са политиките, се вижда в отношението към жените мюсюлманки, които са помакини, туркини, ромки- мюсюлманки и пр. При тях е проявено насилствено обличане, рязане на дрехи, защото “непреоблечената мюсюлманка е немодерна, което пък е срам за режима”, допълва тя.

Изложбата е пътуваща и идеята е да бъде показана и там, където са тези, които са жените, които са се престрашили да говорят и да покажат семейни снимки. В изложбата могат да бъдат видяни освен личните снимки на участничките в тези събития, но и документи от Държавна агенция “Архиви”, които разкриват пропагандното лице на държавата.

Показани са и документи свързани с рестрикциите, дори и издадени присъди, включително и истории на жени, които са били изпратени в лагери още от времето на колективизацията (две жени от с. Цветино са били изпратени в лагери). Освен това има и случаи на изселвания, както и много жени, които са били изпращани в затвора заради обрязванията на момчетата.

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.